Конференцията на палачите

По обед на 20 януари 1942 във вила Марлир на брега на езерото Ванзее, недалеч от Берлин, се срещат 15 високопоставени представители на нацисткия военен и цивилен елит. Конференцията се провежда под ръководството на Райнхард Хайдрих, шеф на Гестапо и пряк заместник на Химлер в СС. В дневния ред, замаскиран под бюрократични формули и евфемистични понятия, е въпросът за масовото избиване на европейските евреи.

"Окончателно решение на еврейския въпрос"

Програмата за геноцид над евреите носи заглавието "Окончателно решение на еврейския въпрос", както е известна на обществеността отдавна. Всъщност още преди Конференцията от Ванзее са избити стотици хиляди руски евреи - систематичното ликвидиране на евреите започва през юни 1941, т.е. на въпросната среща не е трябвало да се решава нищо. Както става ясно и от откритите през 1947 протоколи от дискусията, никакво решение не се споменава. Каква в такъв случай е била целта на срещата край Берлин?

Райнхард Хайдрих е трябвало да координира действията на всички ангажирани с Холокоста германски служби. Желанието му е било да информира участниците в конференцията за мащабите на задачата, да затвърди лидерството си и да си гарантира съдействието на всички министри.

Личните амбиции на Хайдрих

За самия Хайдрих еврейският въпрос, както бива наричан в терминологията на нацистката държава, е възможност да увеличи властта си в националсоциалистическата йерархия. Именно поради това основна цел на Конференцията от Ванзее е той да бъде определен за "пълномощник по подготовката на окончателното решение на еврейския въпрос", както е записано в протокола от срещата. Хайдрих се стреми към този пост отдавна - да стане комисар по т.нар. "окончателно решение". Понеже през 1936 още на 32 години става шеф на службите за сигурност, трудно би могъл оттам нататък да напредне още в кариерата. Над него е само Химлер, който при това е доста по-възрастен.

Прочистването започва от Запад

В речта си на Конференцията от Ванзее Хайдрих изтъква целите на срещата: постигане на яснота около планираното убийство на шест милиона евреи. Думи като "разстрел", "газови камери" или "изтребление" естествено са избегнати. Петнайсетимата участници в конференцията са все млади и умни мъже, на които е пределно ясно какво се крие зад понятия като "преместване", "окончателно решение", "специално отношение" или "евакуация". Европа трябвало да бъде прочистена от Запад на Изток, е записано още в протокола.

След края на националсоциалистическия режим някои от участниците в конференцията заявяват, че не знаели точно какво се крие зад формулировката "окончателно решение на еврейския въпрос". Което не отговаря на истината - всички държавни секретари изрично са били информирани за депортиранията и изтребленията, а представителите на СС пък са участвали непосредствено в престъпленията.

Никой от тях обаче не е осъден на процеса в Нюрнберг, както изтъква заместник-обвинителят на съюзниците Роберт Кемпнер: "Интерсното е, че никой не е наказан за участието си в Конференцията от Ванзее. Към участниците не са повдигнати обвинения, тъй като между конференцията и убийствата съществува голяма дистанция. Труповете на избитите евреи не са били достатъчно близо до конференцията."

Автор: М. Марек, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов