Конкурентът Щайнбрюк

Въпреки неблагоприятните за него данни от социологическите допитвания, Пеер Щайнбрюк смята, че може да спечели изборите. "Той го може", бе казал за него през 2011 г. бившият германски канцлер Хелмут Шмит, хвалейки качествата на човека, с когото обича да мери сили на партия шах. Икономистът Щайнбрюк започва професионалния си път като референт в германското канцлерство по времето на Хелмут Шмит. По-късно заема постове в няколко различни министерства и става премиер на най-голямата германска провинция - Северен Рейн-Вестфалия. А в правителството на Голямата коалиция, сформирана през 2005 година и ръководена от Меркел, заема поста на федерален министър на финансите.

Тъкмо през този период си проличава най-ясно способността му да ръководи. Изострянето на финансовата криза през 2009 година поражда сериозни страхове у германците, които с основание се опасяват за сигурността на спестяванията си. Тогава Меркел и Щайнбрюк съумяват да успокоят духовете: в съвместна публична изява те заявяват, че сигурността на банковите влогове е гарантирана. Финансовият министър-социалдемократ успява да изгради атмосфера на доверие в сътрудничеството си с канцлерката на християндемократите.

Сприхав, нетърпелив, нравоучителен

Политическият стил на Пеер Щайнбрюк е доста оспорван - той има славата на избухлив и не особено дипломатичен човек. Тонът му често е нравоучителен и леко грубоват. Негови колеги го описват и като много нетърпелив. В дискусията за ограничаването на данъчните измами и нелегалното прехвърляне на капитали в чужбина, Щайнбрюк зае изключително твърда позиция по отношение на Швейцария, с което почти предизвика дипломатически скандал.

Още като финансов министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия, а по-късно и като неин министър-председател, Щайнбрюк подкрепя т.нар. "Агенда 2010", с която тогавашният канцлер на социалдемократите Герхард Шрьодер реформира трудовия пазар. Опитът да се намалят държавните издръжки за безработни и социално слаби с цел да се стимулира инициативата за търсене на работа, доведе обаче до възникването на огромен сектор на ниски заплати и надници, както и до огромна армия от хора с временна трудова заетост.

Мерките наистина показаха ефект - безработицата, която тогава беше достигнала ниво от близо 5 милиона, постепенно спадна. Плодовете от тази реформа продължава да бере и сегашното правителство на Ангела Меркел. На социалдемократа Щайнбрюк обаче и до днес е трудно да обясни на своите съпартийци защо е подкрепил мерки, които на практика създадоха условия за нова бедност. Близо 20% от трудоспособното население на Германия в момента имат работа, чието заплащане е толкова ниско, че се налага да получават и социални помощи.

Едва сега - като кандидат на канцлерския пост - Щайнбрюк признава, че е била допусната грешка, покрай която обществото рискува да се разцепи. Социалдемократът заявява, че социалната пазарна икономика отново трябва да застане на преден план, за да се коригират тези диспропорции. Критиците му обаче не вярват, че политическият завой наляво е автентичен и правдоподобен. Включително и поради това, че Щайнбрюк произхожда от заможно семейство на хамбургски търговци.

"Не пия евтини вина"

Има и още един проблем: на парламентарните избори през 2009 християндемократите и либералите спечелиха достатъчно гласове, за да управляват и без социалдемократите. Тогава Пеер Щайнбрюк се оттегли от активната политика, издаде мемоарна книга за времето, прекарано във властта, и започна да изнася скъпо платени лекции. След това обаче социалдемократите издигнаха кандидатурата му за канцлер. Радостта от номинацията отмина обаче доста бързо, след като се разбра, че като лектор в банки и финансови дружества Щайнбрюк е заработил над 1 милион евро от хонорари. И което е още по-лошо: първоначално той отказваше да говори по темата, заявявайки, че ставало дума за личен въпрос.

Малко по-късно Щайнбрюк все пак изложи всички факти публично. Неблагополучията обаче не спряха дотук. Кандидатът за канцлер направи едно непремерено изказване за нивото на канцлерската заплата, която според него била твърде ниска, а за капак добави, че той не можел да пие евтини вина. Всичко това силно подкопа доверието в него, дори сред собствените му съпартийци. Последните социологически данни сочат голяма преднина за Ангела Меркел, която едва ли ще бъде стопена до изборите. Пеер Щайнбрюк обаче не "свива платната": "И през 2005 година нещата не изглеждаха добре за социалдемократите, но в последния момент съдбата раздаде картите наново", казва Пеер Щайнбрюк.

Автор: Д. Волфганг, Е. Лилов/Редактор: Б. Узунова