Колко свободни са медиите?

Министърът на правосъдието Ерик Холдър оправда подслушването на журналисти от Асошиейтед прес в Ню Йорк, Вашигтон и Хартфорд, щата Кънектикът, с разследване за изтичане на информация, свързана с националната сигурност. Същевременно федералната прокуратура на САЩ отказва да върне разпечатките на телефонните разговори на информационната агенция. В писмо до нейния президент Гари Пруит се казва, че разпечатките ще бъдат задържани „за разумен период от време”. Според прокуратурата тя не била проверявала съдържанието на разговорите, а само кога и с кого са проведени те.

Аферата с подслушването предизивика възмущение сред журналистите по цял свят. Германският журналистически съюз нарече операцията по подслушването „атака срещу свободата на пресата”. Разследващите журналисти не могат да работят без анонимни източници на информация. Дали и в Германия властите подслушват журналисти? Повечето експерти смятат, че германските власти не предприемат подобни действия.

Кои данни са свързани със сигурността?

Михаел Редиске от Съюза на журналистите в Берлин–Бранденбург смята, че подобни действия са немислими в Германия. Свободата на пресата е вписана в конституцията на страната, за чието спазване зорко следи Конституционният съд. Това се вижда и от съдебното решение във връзка с аферата „Цицеро”. През 2005 година следователи претърсиха офисите на списанието след като то публикува материал с поверителна информация. "Цицеро" сезира съда и в крайна сметка спечели делото.

Волфганг Донсбах от Техническия университет в Дрезден смята, че страхът от терористични нападения в САЩ оказва влияние върху подхода на властите към свободата на печата. „Нищо не оправдава правителствата, които подслушват журналисти. Но в такава ситуация то е разбираемо до известна степен”, казва той. Почти винаги за оправдание властите прибягват до понятието „информации, свързани с националната сигурност”. Така е и в случая с агенция Асошиейтед прес.

Германската секция на „Репортери без граници” не възприема тази аргументация. „Когато става дума за предотватяване на престъпление, журналистите са достатъчно разумни и не публикуват определени информации. Тайните служби обаче по стар обичай класифицират определени информации като „застрашаващи националната сигурност".

Журналистите в Германия по принцип могат да публикуват информации от тайни източници или информатори, които имат достъп до поверителни данни. „В такива случаи информаторът е застрашен от наказателно преследване. Това обяснява и защо той обикновено държи да остане анонимен”, казва Михаел Редиске. За журналистите става критично когато изискват от информатора да им предостави поверителни документи. „Подобно деяние може да бъде окачествено като склоняване към издаване на тайни. А това е наказуемо деяние”, обяснява Редиске.

Подслушванията и обиските са само едната страна на медала. Все още и в Германия има случаи на опити за влияние върху пресата. Пресаташета на определени политици например звънят в редакциите с цел да променят или предотвратят някоя публикация. Волфганг Донсбах обаче не вижда в тези опити атака срещу свободата на пресата. „Подобни инициативи много бързо стават обществено достояние и предизвикват широка дискусия”, казва той. Михаел Редиске смята, че представителите на медиите не бива да се поддават на подобен натиск. „Ако се поддадат, значи са лоши журналисти”, казва той.

Германия - 17-та от 179

В ранглистата на "Репортери без граници" за свободата на пресата Германия заема 17–то място сред 179 държави. Челните места са окупирани от повечето скандинавски страни. САЩ са на 32–ра позиция.

В Америка няма достатъчна защита на информаторите, защото там се гледа много сериозно на информациите, имащи отношение към националната сигурност. А американските съдии не се колебаят особено да постановяват затвор за журналисти, които не назовават своите информатори.

Автор: Дж. Фрацек, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов