Кой отстъпва пред Путин

В Брюксел федералната канцлерка Ангела Меркел похвали досегашното единство на страните от Г7 покрай кризата в Украйна. Сега обаче то е застрашено от разпад, като основното разцепление преминава през Атлантика между Европа и Америка. От друга страна по-малки пукнатини има и вътре в Европа - бившите страни от Източния блок се опасяват, че могат да станат следващата жертва на руските интереси. Във Варшава американският президент Обама влезе в ролята на техен адвокат и им обеща защита. Въпреки това много източноевропейци подозират, че за западноевропейците сделките с Русия са по-важни.

Докато американците предлагат изпращането на войници в Източна Европа, французите се опитват да продават бойни кораби на руснаците; докато Вашингтон иска засилване на санкциите срещу Русия, един бивш германски канцлер празнува заедно с Путин рождения си ден. Много поляци, естонци и латвийци се питат на кого могат да разчитат, когато стане напечено. Защото аргументът, посочен от Путин за анексирането на Крим - защитата на рускоговорящото местно население - може със същата сила да бъде приложен и спрямо балтийските държави. А НАТО в момента не е в състояние да предотврати евентуална руска инвазия, например в Естония.

Нищо не е решено

Това противоречие се откроява най-вече по въпроса за санкциите срещу Русия. Третата им фаза, която ще бъде и най-болезнената, защото ще засегне цели сектори от икономиката, не е задействана. И ако зависеше само от Меркел, Оланд и Камерън, тя никога не би станала факт. Обама е доста по-решителен, което обаче е обяснимо - докато Западна Европа е зависима от руските енергийни доставки, то Америка не рискува нищо в това отношение.

Срещата в Брюксел трябваше да реши кога да бъде задействана третата фаза от санкциите. Но това не стана. Официалното становище на страните от Г7 е, че санкциите ще бъдат разширени, ако Русия продължи да дестабилизира Източна Украйна. Това обаче може да бъде тълкувано по различни начини. Не може да има автоматизъм за налагането на санкции, заяви канцлерката Меркел, според която страните от Г7 преди това трябва изрично да одобрят тази мярка. С което на практика отново всички опции остават открити.

Русия ще задържи Крим

Анексирането на Крим би трябвало да е достатъчно основание за по-строги санкции. По този повод американският президент заяви във Варшава: "Никога няма да приемем това анексиране". Неговите европейски партньори обаче си замълчаха. Респективно - шефът на Кремъл може да не се опасява от нови санкции.

Друг въпрос е при какви обстоятелства Г7 отново може да се превърне в Г8. В момента сред западните партньори няма никаква яснота относно това кога Русия би могла да се върне в клуба на осемте най-влиятелни държави. Защото щом западните страни отстраняват Русия от Г8 заради тежки нарушения на международното право, те могат да ревизират решението си само когато Москва отстрани причината за изхвърлянето ѝ от групата.

Съдете за Путин по делата му

Най-важното в случая обаче не е възстановяването на Г8, а стабилизирането на Украйна и прекратяването на конфронтацията. Много доводи говорят в полза на това, че вече наложените санкции вредят на Русия достатъчно, за да я възпрат от по-нататъшни авантюри, и че Москва определено е засегната от изключването от Г8.

Путин е готов да се срещне с Обама и с новоизбрания украински президент Порошенко по време на честванията за годишнината от десанта в Нормандия и тази среща безспорно би се превърнала в ярък символ. Но западните правителства ще трябва да съдят за Путин основно по делата му в украинския конфликт. Що се отнася до тържествата в Нормандия - те ще бъдат добра възможност за Меркел, Оланд и Камерън да подсетят Путин, че разведряването на обстановката е от общ интерес за всички, и да го предупредят, че в противен слачай ще трябва да понесе последствията. Обама от своя страна може и да смята европейците за прекалено отстъпчиви пред Путин, но не би трябвало да поставя единството на Запада над всичко.