"Кой нормален човек се вълнува от досиетата?"

„Недоумявам пред арогантния опит да се запуши устата на Комисията по досиетата“, каза президентът Росен Плевнелиев в обръщение по повод 71-та годишнина от изпълнението на смъртните присъди на т.нар. Народен съд. Това бе първата институционална реакция на внесения в Народното събрание Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Зад това дълго заглавие се крие закриване на действащата по силата на закон от 2006 година Комисия по досиетата, отпадане на задължителната проверка за принадлежност на заемащите публични длъжности, създаване на Институт за национална памет, който да стопанисва архива. И още: разкриването на конкретни данни да бъде възможно само след изричното съгласие на човека, за когото се отнасят. Това на практика е затваряне на вратата, която преди десет години българското общество най-после успя да открехне.

И това не е просто идея, изказана някъде по медиите. Законопроектът е подписан от десетима депутати от БСП, включително от представители на ръководството на партията. Той вече е разпределен в парламента и предстои да бъде разгледан от три комисии - комисиите по вътрешна сигурност, по правни въпроси и по отбрана. Вярно е, че от четвъртък не е минало много време, но е вярно също така, че досега нито една политическа сила не е сметнала за необходимо да заеме позиция.

"Кой нормален човек..."

В инициативата на БСП няма изненада. Социалистите са последователни в позицията си срещу разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност. Само година след заработването на Комисията по досиетата, тогавашният премиер Сергей Станишев възкликна: „Кой нормален човек извън т.нар. политически елит го вълнува темата за досиетата?!”. Последва систематичен саботаж - първо правителството се забави с материалното обезпечаване на Комисията, а след това излъчените от БСП министри на вътрешните работи Румен Петков и Михаил Миков бавеха предаването на архива на МВР на Комисията по досиетата, както изискваше законът. Представителите на партията никога не са крили негативното си отношение към процеса на разсекретяване и така съвсем логично се стигна до внасянето на настоящия законопроект.

Най-чувствителната точка в него остава обаче встрани от общественото внимние - авторите на проекта са вписали изричен текст, съгласно който ако в архивите има само картонче за регистрация, това не се възприема като доказателство за принадлежност. По данни на специализирания изследователски портал за Държавна сигурност desebg.com, близо 40% от досиетата са унищожени. Бившият вътрешен министър Атанас Семерджиев и бившата шефка на архива на МВР Нанка Серкеджиева бяха съдени за унищожаването на над 140 хиляди досиета през 1990 година. Точно това бе основен мотив да се огласява дори наличието на картонче. Преобръщането на този режим е възможно да провокира и вълна от съдебни искове.

Защо точно сега?

Опитът за закриване на Комисията по досиетата не е изолиран акт. Той е в синхрон с тенденцията за реабилитиране на комунистическия режим - наред с битовата носталгия, преливаща от телевизионния екран и от обзавеждането на някои ресторанти дори, през все по-използвания аргумент „нямаше свобода, но имаше сигурност“, до вече съвсем отчетливото антиевропейско говорене, достигнало апогея си в реакцията след мониторинговия доклад на Европейската комисия, която звучеше горе-долу така: „Тези ли ще ни кажат на нас!“.

Законодателната инициатива на БСП едва ли ще доведе до някаква практическа промяна, но ще стане повод за шум по темата, който ще бъде безпогрешно разпознат от част от обществото. Крайно консервативните избиратели биха се зарадвали някой не само да хвали миналото, не само да хули Европа, но и да се опитва да демонтира част от напредъка през последните 26 години. Затова БСП не се занимава със съдебната реформа и не се опитва да обясни на хората защо живеят в мафиотска среда. Вместо това предпочита лесния разказ за „едно време“.

Но и след очаквания неуспех на начинанието, някои факти ще си останат непроменени - 7,9% от проверените лица, заемащи публични длъжности, са сътрудници на ДС. В службите за сигурност тези хора все още са ядрото. Във външното министерство са общо 71 души и дори като член на НАТО България има свои дипломати от ДС в страни като Австрия, Италия, Китай, Русия, САЩ и още много други. Хора от службите изплуваха покрай кредитните милионери, фалита на банките, приватизацията. А настоящият закон позволява само да научаваме техните имена, лустрация не е предвидена. Това даде повод на президента да каже: „Комунистическата номенклатура се прероди и доминира в обществения живот. Всеки десети служител в българската администрация е бил служител на ДС“.