Кой е покровителят на Слави Трифонов?

Коментар от Полина Паунова:

Годината е 2016. В България започвала „направата“ на нов десен проект, в който щели да влязат Огнян Герджиков, Соломон Паси и бившите служебни премиери Ренета Инджова и Стефан Софиянски. Поредният електорален „Стелт” - напълно неуловим за социологическите проучвания, се случвал под егидата на евродепутата Николай Бареков, за когото в последните месеци на родна територия не се чува нищо. Информацията за новия политически субект е на базираното в Брюксел издание eureporter и бе цитирана от българския „24 часа“. На конференция, която е разчетена като първи знак за създаването на новата формация, Бареков очертал и проблемите на страната, които според него са следните: „бедността, слабата, неработеща икономика, липсата на производство, заспиването на държавата, дълговата спирала“. Евродепутатът се питал дали консерватизмът може да излекува въпросните политико-икономически болежки.

Да си спомним

Годината е 2012. Водещият на сутрешния блок на ТВ7 разкъса тогава в ефир брой на вестник „Труд”. Формалният повод бе раздразнението му от заглавия във вестника, които реши да опровергае именно по този начин. Раздирането на вестника бе най-демонстративното изстъпление на водещия към онзи момент и се случи в разгара на войната между медийните групировки около Огнян Донев и Любомир Павлов и контролираните от Делян Пеевски медии, сред които и ТВ7. Важно е да отбележим, че по това време живеехме в ерата на крепката дружба между Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, а Бареков още не беше партиен лидер.

Поразиите, които сътвори по време на краткия си политически път, се помнят добре. Комичните обещания (като например таблет за всеки ученик) и абсурдните политически изявления (като например за връщане на монархията или пък за възстановяване на НРБ) бяха само началото на шизофренното му присъствие в партийния ландшафт. И те бяха точно толкова популистки, колкото и референдумът, предлаган от Слави Трифонов. Само дето Бареков, преди да избухне в политически конвулсии, вече нямаше такъв мощен национален ефир, с какъвто разполага най-голямата частна национална телевизия в България.

Приликите между Бареков и Трифонов

Приликите между Николай Бареков и Слави Трифонов са твърде много, за да ги отминем просто така. И двамата използваха телевизията за политическата си пропаганда. И двамата очевидно имаха разрешението за това. И двамата винаги са „протектирали“ някой политически играч, преди самите те да станат такива - нека не забравяме как Бареков носеше цветя на Борисов, а Трифонов избута цялата кандидат-президентска кампания на сегашната видна реформаторка Меглена Кунева. И двамата се заиграват с народняшката нотка в душата на политически неграмотния български избирател, който обича да псува държавата, защото тя априори е виновна за всичките му несполуки и беди. И двамата посягат към кичозни, но (поне в главите им) провокативни телевизионни актове, като например да късаш вестник или снимка на президента в ефир. Крайният стремеж на Бареков бързо стана ясен - партия без идеология, чийто двигател бяха хора със съмнителни качества и с една-единствена цел - да бъдат брокери на влияние срещу „заплащане“. Докъде ще стигне с политическите си амбиции Слави Трифонов - това все още е неясно. Но вече е съвсем видимо, че в желанието си да се изявява като антисистемен играч, загрижен за забравения от политическата върхушка български народ, той прекрачи граници на допустимото.

Да скъсаш снимка на президента в ефир не е незаконно. Просташко е. А и когато говорим за действащ държавен глава, това е признак за тотално неразбиране на държавността. Освен за крещяща неграмотност, подобен акт говори не за бунтарско маниерничене (каквато вероятно е била целта на сценариста на предаването, разкъсал лика на Плевнелиев), а за груба арогантност и усвоен модел на всепозволеността. Модел, срещу който Трифонов и компания уж са тръгнали да се борят. Видите ли - тези там са лошите политици, които причиняват мъки и страдания на българския народ, а тук са добрите шоумени, които ще го спасят. Но не - няма да го спасят. Защото шоумените вече не са шоумени, а след скъсаната снимка въпросното предаване вече не е развлекателно. То е политическа платформа, колкото и участниците в нея да го отричат.

Като всички останали

А ако някой се пита как изглежда въпросната политическа платформа - ами като всички останали. Основното ѝ качество е тотално неразбиране какво всъщност представлява държавата и държавността, като това „качество” е съпроводено от самомнение за непогрешимост, гарнирано с доста лош вкус. Разбира се, между ГЕРБ, ДПС, БСП, РБ, ПФ, Бареков и „Шоуто на Слави“ има една основна разлика - политическият проект в зародиш разполага с неограничено ефирно време да си къса снимки и да се самоинтервюира.

Впрочем, сценаристът, скъсал снимката на президента, вече отправи предупреждение към Конституционния съд, който трябва да се произнесе по питането на държавния глава за допустимостта на част от въпросите на прословутия референдум. „Дълбоко се надявам, че те ще гледат това дело професионално, обективно, безпристрастно, без да се съобразяват с това от коя квота са - дали са представители на президентската, парламентарната или на съдийската такава“, каза Филип Станев от „Шоуто на Слави“, малко след като обясни, че не е направил нищо нередно, късайки снимката на президента в ефир. В този контекст предупреждението към Конституционния съд е най-обикновена форма на рекет. Същата форма на рекет, каквато е политическото влияние върху съдебната система, практикувано от партиите.

Така че дотук политическият проект на Слави Трифонов, който всъщност нямало да бъде такъв, не се различава от всички останали играчи. Неизвестно е само кой му позволява (а защо не и насърчава) да го изгражда на база ефирно време. За Бареков беше ясно.