Френско-германските отношения и Европа

Франсоа Оланд обича да казва, че е "политик, който не пропуска да се възползва от някоя благоприятна за него възможност". Последната подобна възможност му осигури канцлерката Меркел, която го включи в инициативата за постигане на примирие в Източна Украйна. От това се роди изненадващо добро сътрудничество със съгласувани комюникета, редовни телефонни разговори, съвместни посещения, водене на преговори и прояви като водещ европейски дует. Вече няма и следа от скованите любезности, които Оланд и Меркел си разменяха в първите месеци след избора му за президент през май 2012 година.

Ако си послужим с компютърния термин, стрелките на германско-френските отношения сочат "рестарт". При това френският президент изглежда така, сякаш по случайност е натиснал въпросния бутон. За него е важно най-вече това, че благодарение на канцлерката се увеличава и собствената му политическа тежест. Дълго време той наблюдаваше безучастно руските хегемониални стремежи и дори се поколеба, преди в крайна сметка да спре обещаната на Русия доставка на два френски самолетоносача тип "Мистрал". Договарянето на сделката датира от времето на неговия предшественик Саркози, който независимо от войната срещу Грузия виждаше в лицето на Путин надежден партньор. В Елисейския дворец на тези времена вече е сложен край.

Оланд - с нова тежест в Европа

Оланд не се притеснява особено от факта, че всички знаят, кой кого е поканил в Минск. И много умело се измъква от дискусията за това, кой е готвач и кой - само келнер. Сега той вече има ясни и необорими аргументи срещу опозициония "Съюз за народно движение", който го упреква в прекалена дистанцираност спрямо канцлерката. Това създава ядове на лидера му Никола Саркози, чиито носталгични спомени за тандема Меркози все повече избледняват.

Във вътрешно-политически план интересът на Париж към Украйна е все така слаб; а лобито на Путин е влиятелно. Но издигането на Оланд до ролята на пазител на европейския мир редом с канцлерката при всички случаи разсейва меланхолията на бившата колоаниална и световна сила Франция, чието влияние и икономическа мощ западат.

От френска гледна точка това целебно въздействие се засилва и от обстоятелството, че Великобритания отпадна като водеща сила на европейската политика - за разлика от 1994 г., когато в качеството си на европейски гарант подписа в Будапеща меморандума за Украйна. Тогава Франция се присъедини към този меморандум, по силата на който Украйна се отказа от своите атомни оръжия, а западните сили й гарантираха неприкосновеност на границите. Говори се, че тогавашният френски президент Франсоа Митеран е отправил към украинския си колега Леонид Кучма предупреждението: "Никак не вярвайте на подобни неща!"

Шанс да отвлече вниманието на французите от кризата в икономиката

Като щастливо стечение на обстоятелствата Оланд тълкува факта, че европейските партньори не са се възпротивили срещу германско-френското лидерство по отношеине на кризата в Украйна. И вече си представя, че водещата роля на Франция редом с Германия може да се запази и занапред. Предимствата, които дават на Франция постоянното й място в Съвета за сигурност на ООН, ядрената мощ, и голямото желание за лидерство, внезапно придобиват ново значение. Последното впрочем е коз, който Оланд на драго сърце разиграва.

Париж с любезно удивление дискутира "спецификата на германската готовност за лидерство", т.е. нежеланието на Берлин за солови инициативи във външната политика и политиката за сигурност. Във френската столица рядко са анализирали някоя друга реч така детайлно, както речта на германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен пред Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността. В нея фон дер Лайен обяви желанието на Германия "да ръководи от центъра на Европа". От това фрунцузите извлекоха заключението, че трайно могат да останат водещ външнополитически партньор на Германия.

За Оланд дипломатическият дует с канцлерката не означава обаче, че ще се заеме да осъществява нейните представи по отношение на финансовата и икономическата политика. Волята му за реформи си остава твърде ограничена. Оланд знае, че повече промени едва ли ще се отразят добре на неговото разединено и свиващо се парламентарно мнозинство. Нежелаещите реформи гласоподаватели и бездруго си намериха нов защитник в лицето на Марин Льо Пен. Лидерката на "Националния фронт" обещава на "малките хора" - държавните служители, чиновниците и работниците - че ще запазят, а може би и дори и увеличат сегашните си социални блага.

Понятно е, че Оланд не желае да защитава орязването на социалните облаги и по-нататъшните съкращения в държавния апарат. Германско-френското сътрудничество по преодоляването на украинската криза за него е по-скоро шанс да отклони вниманието на избирателите от безутешното състояние на френската икономика. Опитът сочи, че кратковременно подобен ход действително може да функционира. Но е въпрос единствено на малко врем, докато различията между пестеливата канцлерка и нежелаещият реформи президент отново се прояват с пълна сила. Така и този "рестарт" също може да завърши с отрезвяване.