Кой диктува статиите, които четем?

Както писа англоезичният интернет-портал "Новините", позовавайки се на разследващия сайт "Бивол", българският премиер Борисов бил оказал натиск над медийния цар Любомир Павлов от "Медийна група България Холдинг" да продаде тиражните вестници "Труд" и "24 часа" на "Нова българска медийна група" /НБМГ/. В статия, публикувана на страниците на авторитетния "Нойе Цюрхер Цайтунг" /НЦЦ/ журналистът Рудолф Херман обяснява, че ръководената от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски група е близка до правителството.

Заплаха от най-горе?

Позовавайки се на анонимни източници, "Бивол" пише, че Борисов бил отправил към Павлов следния ултиматум: ако не продаде двата вестника, щял да попадне зад решетките. Павлов и неговият бизнес-партньор Огнян Донев бяха обвинени за пране на пари във връзка с поемането на "Труд" и "24 часа" от германската медийна група ВАЦ, която се изтегли от българския пазар в края на 2010-та, разяснява Рудолф Херман и добавя: Ако и двете издания наистина попаднат в ръцете на НБМГ, тази медийна група ще има почти пълен монопол на пазара на принтмедиите. Вестник "Сега" ще е единственият всекидневник с голям тираж, който предлага по-различни мнения. За по-взискателните читатели остава още и "Капитал", който е с предимно икономическа насоченост и се издава от "Икономедиа".

Истински независима информация предлага само "Капитал", твърди един бивш журналист, който междувременно се занимава с пиар. Големите вестници имали една-единствена цел - да прокарват бизнес-интересите на собствениците си и да очернят съперниците им. В тази връзка "Бивол" пише, че масовите вестници предлагат манипулирани журналистически материали не само в зависимост от съответните бизнес-интереси, но и по политическа линия. Министър-председателят Борисов вече бил установил контакт с водещи журналисти, за да предопредели редакционната линия на двата масови вестника след поемането им от НБМГ. Правителството на Борисов явно се стреми да постигне възможно най-голям контрол над печата още преди изборите през лятото на идната година, коментира НЦЦ.

Не закачай властта!

Още преди месеци тенденцията за ограничаване на независимата журналистика предизвика критики от страна на South and East Europe Media Organisation /SEEMO/. Организацията, която е свързана с Международния институт за печата /IPI/, писа след свои проучвания в България, че след оттеглянето на ВАЦ се е стигнало до ожесточена конфронтация между две медийни групировки. Тази конфронтация била породена не толкова от идеологически различия, колкото от частни бизнес-интереси, налагащи и определена журналистическа линия. Този "диктат" подкопавал доверието към целия бранш.

Концентрирането на двете най-важни печатни издания в една ръка ще има и следния негативен ефект: за управляващата партия ще стане по-лесно да налага линията на положителното отразяване. Познавач на бранша твърди, че българските медийни царе по принцип са хора, които нямат почти никакви познания в медийния бизнес - те се занимават с него главно заради печалбите. Целта им била да бъдат оставени на мира от силните на деня, поради което и не закачали властта. Примерът с Павлов показа много красноречиво как може да се упражнява натиск. Което впрочем не означава, че обвиненията срещу него не са оправдани, коментира Рудолф Херман.

Загриженост в Брюксел

И Нели Крус, еврокомисарката по медийните въпроси, е загрижена за свободата на печата в България. През септември тя ще гостува в София, където ще участва в конференция по въпросите на широколентовия интернет. Крус смята на място да си състави лична представа за ставащото в страната. Според сайта "Новините", еврокомисарката била изразила тревога от факта, че от 2006 година насам България е пропаднала в медийната класация на "Репортери без граници" от 35-то на 80-то място.

АГ, НЦЦ, РХ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел