Кой всъщност преговаря в Близкия изток от името на ЕС?
6 януари 2009Кой всъщност говори в Близкия изток от името на ЕС? Делегацията на Евросъюза под ръководството на чешкия външен министър Карел Шварценберг или пък доскорошния ротационен председател на Съвета и френски президент Никола Саркози, който е на място в качеството си на един от двамата президенти на Средиземноморския съюз?
Формално погледнато, решаващата роля се играе от групата на ЕС, а делегациите на Шварценберг и Саркози, според официалния брюкселски прочит, не си пречат взаимно, а се допълват. Говорителят на Комисията Амадеу Алтафай заяви сухо, че всеки принос е добре дошъл, доколкото предава на участниците в конфликта посланието на ЕС. Ала това е така, ако се мисли формално. Всъщност ЕС създава впечатлението за
доста позорен разнобой
и липса на единство. От едната страна е слабото чешко председателство на Съвета, парализирано от вътрешните европейски дрязги. То всъщност би трябвало да води, но не може или не желае. От другата страна е френският президент, изпълнен със самочувствие и амбиции и всъщност би искал да продължи с ротационното си председателство. Той може и иска да води, но няма право.
Особено пикантна е позицията на френския външен министър Бернар Кушнер. В случая той принадлежи не към групата на Саркози, а е член на европейската тройка под ръководството на Шварценберг. Положението е щекотливо и поради това, че Кушнер и Шварценберг правят взаимно противоречащи си изказвания за събитията в Близкия изток. Шварценберг набляга на правото на Израел на самоотбрана, Кушнер окачествява израелския военен удар като неправомерен.
Германците междувременно изпратиха собствен специален пратеник в региона, който да посредничи от името на федералното правителство в Берлин. Колкото и разбираем да е всеки отделен опит, след като ЕС демонстрира такава липса на единство, той не бива да се чуди, ако не може да постигне
никакъв дипломатически успех
Това проличава от позицията на израелското правителство, което не обръща особено внимание на всичките европейски опити за посредничество. А всъщност шансовете са в полза на конструктивна европейска роля. САЩ под президентството на Джордж Буш се провалиха в Близкия изток, а новият президент Барак Обама тепърва ще трябва да се ориентира външнополитически в този регион.
Саркози искаше и още иска да превърне ЕС в главен политически актьор, който да мери сили със САЩ, именно в Близкия изток. Сега, не на последно място заради собственото му нетактично поведение, се проиграва поредния шанс.