1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ваксинираните или преболедувалите са по-защитени?

8 февруари 2022

Само три месеца ли са защитени преболедувалите от нова инфекция с Ковид-19 и чия защита е по-сигурна - на ваксинираните или на преболедувалите? Отговори на някои от най-важните въпроси.

https://p.dw.com/p/46gzv
Инжекция с ваксина срещу Ковид-19
Снимка: Angelika Warmuth/dpa/picture alliance

От средата на януари 2022 в Германия влезе в сила съществена промяна – преболедувалите Ковид-19 имат право на зелен сертификат вече само за 3 месеца, а не за 6, както беше допреди това. От института „Роберт Кох“ се аргументираха с това, че вариантът Омикрон поражда голям риск от нова инфекция – включително и за преболедувалите.

Според експертите, човек може да се разболее повторно и пак да стане преносител на заразата. И все пак - оправдано ли е от научна гледна точка съкращаването на този срок от 6 на 3 месеца? И чия защита е по-сигурна – тази на ваксинираните или на преболедувалите?

Как реагира имунната система?

Както след естествена инфекция, така и след ваксинация имунната система на организма се активизира и започва да произвежда антитела. Попадналият в организма коронавирус, както и произведените в резултат на ваксинацията безвредни частици от шпайков протеин се разпознават като „външни тела“ и се атакуват от имунната система. Целта е патогените да се обезвредят и да се създаде „памет“ за контакта с тях. За целта организмът произвежда антитела, които разпознават повърхностния протеин на вируса, след което се прилепват към него и го обезвреждат.

Допълнително се задейства тъй нареченият клетъчен имунен отговор – образуват се различни видове Т-клетки: едни от тях могат директно да унищожат заразените клетки, а други подпомагат образуването на антитела.

Разликата е в това, че при ваксинация се вкарва винаги едно и също количество ваксина, докато при инфекция с коронавирус наситеността от патогени в организма е твърде индивидуална.

Президентката на Германското дружество за имунология Кристине Фалк обяснява: „Тя зависи както от варианта на вируса, така и от броя на вирусите, попаднали в организма. Не на последно място нещата зависят от това дали заразеният прекарва по-лека или по-тежка форма на болестта. По-леките форми на Ковид-19 обикновено пораждат и по-слаб имунен отговор“, казва тя.

По-силен ли е имунитетът на преболедувалите?

При ваксинация няма контакт с целия вирус, а само с част от шпайковия протеин. Съответно и имунният отговор има по-тесен и по-специфичен обхват. При естествена инфекция се образуват антитела и Т-клетки също и срещу други части от протеиновата обвивка на вируса. Това означава, че принципно имунният отговор на преболедувалите е по-широк от този на ваксинираните. Той обаче не е особено траен – не продължава дълго след инфекцията, потвърждава Мартина Прелог от Германското дружество по имунология: „Имунният отговор започва да отслабва след три месеца, а след шест месеца изчезват и повечето антитела“, казва тя.

Имунният отговор на организма може да бъде активизиран повторно след нова ваксинация или нова инфекция. „Принципно става въпрос за това колко често имунната система се сблъсква с вируса, защото тя „се учи“ от всеки нов контакт. Затова и на преболедувалите се препоръчва да се ваксинират“, добавя имуноложката.

Само 3 месеца ли са защитени преболедувалите?

За добър имунен отговор срещу варианта Омикрон се необходими особено високи нива на неутрализиращи антитела. Като се знае, че тези нива намаляват с времето, явно е логично да бъде съкратен и срокът на валидност на зеления сертификат за преболедували, казва Мартина Прелог. "Който има високо ниво на антитела, подсилено от отговора на Т-клетките, най-вероятно е добре защитен, но засега не е ясно коя стойност на антителата отговаря на 95%-ова и по-висока защита от вируса. Това тепърва ще научаваме от различни изследвания“, добавя тя.

Вирусоложката от Франкфурт Сандра Цизек обаче смята съкращаването на срока на три месеца за проблематично – дори само заради това, че е трудно да се дефинира общ срок за всички. В крайна сметка това зависи от много и различни фактори: с кой вариант на вируса е инфекцията, на каква възраст е заразилият се, колко време е изминало от последната ваксинация и т.н. Така например младите хора често имат все още високо ниво на антитела и тогава не е необходимо да си поставят бустерна доза след три месеца, твърди тя.

Какво казват изследванията относно защитата при преболедувалите и ваксинираните?

Изследователи са установили, че следните три групи хора са показали идентичен имунен отговор: тройно ваксинирани, преболедували с последващо двойно ваксиниране, а третата група са хора с две поставени ваксини и последвало заразяване. Всички те са се срещали три пъти шпайковия протеин на вируса, съответно имунната им система на три пъти е тренирала да му противодейства. Затова вирусоложката Улрике Протцер, една от авторките на въпросното изследване, пледира инфекцията след две поставени дози ваксина да бъде призната за бустерно ваксиниране.

Как влияят ваксинирането и заразяването на имунната система?

За разлика от поставянето на ваксина, ако инфекциозните заболявания са по-чести, това може да навреди на имунната система, вместо да я тренира, твърди водещият германски вирусолог Кристиан Дростен.„Вирусът се опитва да саботира имунната система и по този начин ѝ вреди. А това може да се отрази негативно на превенцията на други болести, допълва той. Подобно нещо не са наблюдава след ваксинация, тъй като организмът няма контакт с вируса, уточнява експертът.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата