Когато справедливостта и правото се разминават

Ето че доживяхме и сърбин да бъде оправдан в Хага! Това решение допълва серията от оправдателни съдебни решения досега: на бившия бунтовнически лидер на косовските албанци Рамуш Харадинай и на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, които на първа инстанция получиха присъди съответно за 24 и 18 години затвор.

По принцип съдебните решения трябва да се приемат. И все пак обикновеният човек неволно се пита защо е този контраст с решенията от първата съдебна инстанция? И дали пък оправдателните присъди на последната инстанция не са някаква политическа корекция на юридическата строгост на предишните инстанции, пита Драгослав Дедович в коментара си. Позволено е също да се запитаме защо толкова много от "архитектите на войните" в бивша Югославия успяха да се укрият от правосъдието? Дали пък военният трибунал на ООН за пристъпленията в бивша Югославия не се е изчерпал? И доколко той предсталява независима от политиката институция?

Хората си шушукат...

В страните от западните Балкани по този повод се тиражират всевъзможни конспиративни теории. Една от тях гласи, че ако беше доказано някакво участие на Хърватия във военни престъпления срещу сърби, то страната нямаше да бъде допусната в ЕС?! Затова и генералите Готовина и Маркач днес са оправдани. Рамуш Харадинай пък беше съюзник на НАТО по време на бомбардировките над Белград. И ако сега и той също се оказа оправдан, дали пък това не е защото Западът не бива да се компрометира? За да дойде редът и на сърбина Момчило Перишич.

Белград е прав да се ядосва на толкова много оправдателни присъди на хора, обвинени в извършването на престъпления срещу сърби. На този фон оправданието на Перишич идва като един вид компенсация за Сърбия в навечерието на следващия кръг от трудните преговори за Косово, получило през 2008 г. независимост от Сърбия не без помощта на Запада. Освен това оправдателната присъда за Перишич разбива обвиненията на Белград, че Хагският трибунал е анти-сръбска институция. В Сърбия могат да си вярват, че е така, но това си остава чиста спекулация.

От гледна точка на жертвите на извършените престъпления обаче нещата изглеждат така: оправданите трима господа носят вина за страданията на цивилни хора, защото или са издавали съответни заповеди, или мълчаливо са ги изпълнявали. Невинни хора са умирали заради тях, но Хагският трибунал така и не успя да докаже тяхна вина. Това първо. И второ: и тримата са смятани за герои в своите страни, а за другите те категорично са престъпници.

No justice - no peace!

Хага няма отговор на всички тези въпроси. Нито юридически, нито морален. Това само допълнително налива вода в мелницата на всички националисти в страните от бивша Югославия, които не приемат военния трибунал в Хага. А националните съдилища едва ли ще вземат да отворят бурето с барута. Близките на жертвите ще продължат да се чувстват изоставени и да виждат огромното разминаване между право и справедливост. Това е опасно явление, защото в страните от Западните Балкани национализмът никак не е чужд на младите поколения, които растат с митовете за жертвите и героите от 90-те години на миналия век. И са убедени, че без справедливост не може да има и мир.

Автор: Д. Дедович; Редактори: Е. Лилов/Б. Рачева