Рефлекси от тоталитарното минало

Да се върне правото на прокуратурата да атакува в съда сделки между частни фирми в защита на обществения и държавен интерес. Такива промени в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно процесуалния кодекс ще предложи ГЕРБ. Измененията са провокирани от казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ) и продажбите на нейни активи, които преди това са били закупени с кредити от самата банка. В тази хипотеза попада и придобиването от новоизлюпения инвеститор LIC33 на най-големия телеком в България БТК, военните заводи „Дунарит" и „Авионамс", „НУРТС България", пийпълметричната агенция „Гарб" и втория мултиплекс „Фърст диджитал".

Въпреки че текстовете все още не са обявени публично, те вече срещат подкрепа от страна ДПС. Реформаторският блок пък се изказа предпазливо против. Според един от лидерите му Радан Кънев, даването на още права на прокуратурата по-скоро би създало нови проблеми отколкото да решава старите. Министърът на правосъдието Христо Иванов също гледа скептично на предложението на ГЕРБ, а съдията от ВКС и председател на Съюза на съдиите Борислав Белазелков коментира: "Мислехме, че сме се разделили с това време, но явно не докрай!".

Времето, с което сме се разделили

Какво по-точно има предвид съдия Белазелков? Неслучайно при представянето на екзотичната идея на ГЕРБ управляващите обясниха, че искат не да се ДАДЕ правото на прокуратурата да атакува в съда сделки, а да ѝ ВЪРНАТ това право. Подобна разпоредба съществуваше в социалистическия ГПК - тогава България беше тоталитарна държава, а такова нещо като свободна конкуренция все още не съществуваше.

Днес обаче България пледира да е друга държава. А подобна законова разпоредба би дала възможност на силните на деня да се месят пряко в нечия полза в иначе конкурентната среда и на практика би превърнала прокуратурата в странно формирование - в нещо като несъдебен съд. Защото в условията на либерализиран от държавата пазар дали една сделка е неизгодна (отново на държавата) решава не друг, а съдът. Когато обвинението получи подобни квазисъдебни функции, то има всички възможни законови инструменти да превземе изцяло управлението.

Вишински от 21-ви век

Дори без „претоплянето“ на социалистически норми в ГПК прокуратурата има свръхправомощия, даващи възможност на главния прокурор да е активен не само в ролята си на главен обвинител, но и успешно да се превъплъти в политик, съдия, а защо не и едър бизнесмен. Още преди девет години, когато подобни „атрактивни“ идеи за разширяване правомощията на прокуратурата не бяха лансирани, адвокат Здравка Калайджиева констатира, че обвинението у нас има правомощия, „характерни за еднопартийната диктатура и правосъдието от ерата на Вишински“.

И сега главният прокурор може свободно да преценява дали и кога да се намесва в правоотношения от наказателен и граждански характер и да се разпорежда с правата на гражданите за времето до решаването на спора от съда. Периодът от налагането на временните мерки от прокуратурата до произнасянето на съда е достатъчен, за да превърне ефекта от тези мерки в "правораздаване".

Илюстрацията „Рубин“

Достатъчно показателен за подобен развой и намеса от страна на прокуратурата е случаят със завод „Рубин“. Той отново е свързан с Цветан Василев, но от времето, когато банкерът и депутатът от ДПС Делян Пеевски бяха тандем. Собственикът на завода Юрий Ангелов бе задържан, а мярката му за неотклонение бе променена от съда след месец в ареста по обвинение за присвояване и пране на пари. Докато СГС го пусна на свобода, активите на завода се прехвърлиха в дружества, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Производството бе прекратено малко преди конфликтът между Василев и Пеевски да стане публичен и след като близкият до Василев прокурор Роман Василев напусна доброволно системата. Разследването пък се водеше от отдела, контролиран от него.

Илюстрацията „Рубин“ е напълно достатъчна, за да стане ясно, че ако обвинението реши да се намесва в иначе свободния пазар има всички възможности да го прави. И то на пръв поглед да изглежда законно. Отделно настоящият обвинител номер едно вече веднъж призна, че „ако се налага, законът може да се надскочи“.

Впрочем, не трябва да забравяме, че именно Сотир Цацаров преряза лентата на фалита на КТБ, въпреки че преди това поредица медийни публикации за злоупотреби в банката не го смущаваха и той ги игнорираше. Впоследствие пък се зае с отговорната задача …да счупи „стъкления похлупак“ (по негово изказване) върху КТБ с шумното влизане в офиси в сградата на банката и оповестяването на обвиненията към подуправителя на БНБ Цветан Гунев.

Няколко интересни въпроса

Намерението на ГЕРБ да даде нови правомощия на прокуратурата, съществували в условията на тоталитарен режим, повдигат поне три въпроса, които трябва да намерят своя отговор. Първият (почти реторичен) е защо ѝ е на една партия да превръща главният прокурор почти в самодържец на властта в държавата? Вторият въпрос е от доста по-голямо значение – в една демократична, европейска страна няма ли разузнаване и достатъчно регулаторни органи, които да защитават интереса ѝ? Ако на практика те не функционират, важно е да се установи защо и причината да се премахне. И трето, но не на последно място, възможно ли е възраждане на тоталитарните рефлекси в условия на парламентарна демокрация? И то с коалиционно управление?