Когато марширувахме под радиоактивния дъжд

Април 1986 година. Куриозни сцени се разиграват в центъра на румънската столица Букурещ: необикновено дълга колона от черни държавни лимузини чака на опашка пред входа на едно министерство. Автомобилите влизат един по един, а минути по-късно излизат и изчезват нанякъде.

По онова време румънците са свикнали да чакат часове на опашка за хранителни продукти или бензин, но тази „опашка” от държавни лимузини излъчва нещо заплашително. Учениците от една гимназия в съседство бързо узнават тайната: един от шофьорите на лимузините им разказал, че трябва да напълни туби с чиста вода от дълбокия кладенец в двора на министерството, тъй като водата от водопровода била силно радиоактивна. По това време още няма никакво официално съобщение за повишена радиация.

Дни на ужаса

На 26 април 1986 година в 1 часа и 23 минути през нощта в украинската атомна централа Чернобил се стига до ядрена експлозия, която има катастрофални последици за околната среда не само в обширни части на тогавашния СССР, но и в Северна, Централна и Югоизточна Европа. Радиоактивният облак над Чернобил бързо се разнася към Беларус и Русия, а два дни по-късно достига Скандинавия, Полша, южните части на ФРГ и ГДР. Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд. Само за няколко дни невидимата отрова обикаля цялото северно полукълбо.

„Всичко да остане под контрол”, гласи девизът на службите за сигурност в ГДР, които получават първите информации за катастрофата с три дни закъснение. Три дни, през които голяма част от източногерманците вече са научили новината от западните радиостанции и телевизионни канали.

В същото време медиите в ГДР продължават да разпространяват дезинформациите, подавани от Щази. Партийното и държавно ръководство иска не само да омаловажи станалото, но и да прикрие информациите за евентуалните икономически щети.

Тъй като ръководството на ГДР не публикува никакви данни за нивото на радиоактивното замърсяване при зеленчуците и млякото, тези стоки стават непродаваеми в чужбина. „Магазините никога не са били така пълни, както по онова време”, спомнят си очевидци. „Заразените хранителни продукти бяха разпределени из училищните столове”, свидетелства и някогашният източногермански правозащитник Себастиан Пфлугбайл.

Навсякъде информационно затъмнение

Сходна е ситуацията и в останалите социалистически страни. В България информационното затъмнение продължава няколко дни. Проф. Параскева Нинова, по онова време главен републикански консултант по педиатрия, разказва, че в дните след катастрофата е имало негласни указания на децата в болниците да не се дава прясно мляко и свежа салата. Тези информации обаче не достигат до широката общественост, а манифестацията за 1 май в София се провежда под капките на радиоактивния дъжд.

И в Румъния всички празнуват 1 май под открито небе. Чак по-късно румънският диктатор Чаушеску събира партийното ръководство и решава да съобщи на населението само „най-необходимите информации”.

Мнозина румънци научават за атомната катастрофа от западни радиостанции като Свободна Европа и Дойче Веле, но никой не осъзнава колко голяма е опасността. Чак на 2 май 1986 идва официалната препоръка децата да се държат предимно в затворени помещения, а плодовете и зеленчуците да се мият щателно. В началото на май в целия Източен блок започват да раздават йодни таблетки в детските градини и училищата.

И до днес няма достоверни данни за пораженията, нанесени от катастрофата в Чернобил. Проучванията по този въпрос са доста оскъдни, казва правозащитникът от бившата ГДР Себастиан Пфлугбайл. По думите му, в първите години след катастрофата е било забранено да се води статистика за жертвите, за нивото на радиацията и за евентуалните последици за здравето на хората. ”И до днес няма достоверни данни, тъй като по онова време официалните цифри са били манипулирани”, твърди Пфлугбайл. Според изчисленията на Световната здравна организация, катастрофата в Чернобил е причинила смъртта на най-малко 8 000 души.