Когато изборите (съвсем неметафорично) са ден на траур

Сряда следобед, около 16.30. Средата на работните ден и седмица. Времето, в което вече ти е дошло да се скатаеш от задълженията си, а подготовката за мач, пък бил той и на Лудогорец, изглежда като достатъчно сносно извинение. В Северозападна България ще гледат футболната среща. В София също. Тогава обаче се случва нещо. Завод за обезвреждане на боеприпаси в Горни Лом буквално експлодира и оставя след себе си кратер. Минути след 17 часа за взрива е сигнализирано на спешния телефон 112. Около 17.40 неофициално размерът на все още несъобщената трагедия ако не се е знаел в детайли, то поне е бил предполагаем.

Минути по-късно Министерският съвет дава обичайния си брифинг. Един от последните за служебните управленци, с оглед на предстоящите избори в неделя. Наред с въпроси за актуализацията на бюджета, организацията на предсрочния вот и прочие, плах репортерски глас пита министър-председателя знае ли какво се случва в селото, където е станал инцидент.

Народът чака на стадиона

Близнашки казва леко изнервено, че му се налага да напусне пресконференцията, тъй като получил писмо от Лудогорец, според което целият български народ очаква премиера да се яви на стадиона и да подкрепи българския отбор в епичната му битка с Реал Мадрид. Неотложният ангажимент е спънат още веднъж от въпрос за случващото се в Горни Лом. „Все още не е ясно какъв е броят на жертвите, но пораженията са тежки”, заявява Близнашки, бързайки за мача. Очевидно нещо инстинктивно го е подсетило, че подобно изказване, което пришива няколко мъртъвци към имиджа му, не е уместно, затова решава набързо да се отърве от труповете. „Тепърва ще става ясно дали имаме жертви или ранени“, допълва самопровъзгласилият се управляващ в името на „един нов морал“. Така освободен от тегобата на трагедията, той с чиста съвет може да остави въпросите и да се отправи към задълженията си, които целият народ очаква да изпълни.

Във вечерните емисии телевизиите плахо съобщават за случилото се. И те по модела на премиера предпочитат акцента върху футболната среща. Часът вече е 22.20 – Лудогорец са вкарали гол. В това време онлайн изданията твърдят, че в Горни Лом има поне 10 загинали. Извънредни емисии няма. Мачът породължава. Близнашки в крайна сметка не го посетил. Едва в края на срещата каналът, излъчващ зрелището, съобщава в черна лента за взрива. Надписът за жертвите преминава набързо на фона на разотиващия се стадион. Впрочем камерите, които обичайно с удоволствие показват ВИП-ложите на спортни мероприятия, не излъчиха и един кадър оттам, но да кажем, че това са детайли.

Единствен шанс за работа с летален изход

Вече е четвъртък. Сутрешните блокове на националните телевизии с прискърбие съобщават броя на жертвите. Вътрешният министър не обяснява как се е стигнало дотук, повтаря само, че служба КОС към МВР е констатирала тежки нарушения в бившия „Миджур“. На въпрос дали заводът ще бъде затворен най-сетне (тъй като това не е първият инцидент с жертви там) Бакалов спокойно отговаря: „Ами, какво да го затваряме, той се е самозатворил“.

Според социалния министър Йордан Христосков, предприятието за обезвреждане на боеприпаси не е затворено до момента, въпреки безбройните нарушения на изискванията за безопасност, защото било „единственият шанс за работа“, въпреки мизерното заплащане. В този ред на мисли – загиналите в Горни Лом са получавали по 250 лева заплата, която не са вземали всеки месец. С такъв доход семействата им са можели да си купят два билета за мача „Лудогорец – Реал Мадрид“, където целият народ очакваше премиера…

Наред с включванията от мястото на събитието и задъханите интервюта с властници, целящи надмощие в неизменната битка за рейтинг, медиите не пропуснаха интервюта по темата и с „водещите политици“: с лидера на БСП Михаил Миков с твърдението, че преустановява предизборната кампания на партията си и с предизборната атака срещу частниците, които пестели от сигурността на работниците - все едно контролните органи в държавата не са били до преди седмици в ръцете на кабинет с мандат на социалистите; с Бойко Борисов, който наред със съболезнованията към близките обясни каква класа са футболистите на Лудогорец и колко им е напакостил съдията на мача; с Волен Сидеров, объркал Горни с Долни Лом, но пък знаещ, че жертвите, където и да са те, ще тегнат над съвестта на ГЕРБ, БСП и ДПС; и накрая с Бареков, който направо отмени изборите, включително за да не му се наложи да лежи на границата с Турция...

Зрелища, без хляб

Адска държава. Държава, която дори не може да предложи хляб към зрелищата. Територия, на която мизерията буквално убива населението. И докато гладът за 250 лева разстрелва от упор 15 души, телевизиите се хвалят с „добри материали по темата“, а претендентите за властта упражняват стила си в изразяване на съчувствие. Защото знаят, че такива трагедии ще има още много. „Досадната“ подробност в случая е, че денят на траур съвсем неметафорично (както отбеляза поетът Марин Бодаков) ще съвпадне с деня на изборите.

В неделя своя вот ще упражнят 15 души по-малко. Този факт обаче едва ли ще разтревожи особено кандидатите, защото преди години един от тях бе споменал, че отнетото право на глас на горе-долу толкова хора е „промил в рамките на статистическата грешка“. Болезненият факт е, че поведението на претендиращите за властта, а и упражняващите я макар и служебно, с нищо не подсказва, че когато умират хора, апаратът гледа на жертвите по друг начин.