Когато децата са проблем

Случаите на жестокости, жертва на които са деца, периодически разтърсват Германия. Медиите постоянно поместват трагични истории на изоставени от родителите си малчугани. Или дори убити - като случая с удавилата се във ваната Ана, или с малкия Кевин, чието тяло бе открито в хладилника на втория му баща.

По данни на Федералната статистическа служба, миналата година службите за работа с младежта са отнели от родителите им 40 200 деца - за да поемат опeката над тях, тъй като живеят в опасна семейна среда, без родителски грижи или са застрашени от тормоз. По правило това е временна мярка и след известно време децата се връщат обратно в семействата си.

Детето като предизвикателство

И в Кьолн броят на отнетите от родителите им деца и подрастващи е нараснал значително през последните години. Ренате Шефер-Сикора, която работи в кьолнската служба за работа с младежта, описва ситуацията: " Най-голям е броят на децата, отнети от млади семейства, които не могат да се справят с тях, както и от самотни майки и бащи, наркозависими, алкохолизирани или психично болни родители".

"Не бива да забравяме, че днес някогашните семейни връзки, респективно - оказваната помощ, вече не съществуват и не могат да изпълнят ролята на стабилизиращ фактор", казва психотерапевтът Волфганг Йолснер. Днес семействата трябва да се справят сами. Но много родители нямат сили за това.

Чувствителността на обществото

"Принципно броят на пренебрегнатите и подложените на тормоз деца не е нараснал", казва Ренате Шефер-Сикора. Обяснението за зачестилата намеса от страна на службите за работа с младежта е друго: "Обществеността стана значително по-чувствителна спрямо проблемите на децата. Хората са по-загрижени и затова все по-често информират службите когато преценят, че доброто на някое дете е застрашено".

В кьолнската служба за работа с младежта и подрастващите, например, се обаждат все повече хора когато установят, например, че някое съседско дете постоянно плаче. Или пък ако имат чувството, че децата не получават достатъчно родителски грижи, казва Шефер-Сикора.

Впрочем - много от засегнатите деца и подрастващи сами се обаждат в службите за работа с младежта или споделят проблемите с учителите си. Благодарение и на добрата разяснителна работа в училище подрастващите днес са готови сами да потърсят помощ. "Нарастването на броя на отнети от родителите им деца не означава непременно катастрофа или педагогически упадък на обществото, просто не искаме да се повтарят случаи като този с Кевин", заключава детският психолог Йолснер.

Автор: А. Петерс / К. Цанев; Редактор: Е. Лилов