Когато глупостите ни вълнуват повече от важните неща

Два мистериозни сюжета с българско и руско участие се разиграха паралелно във времето преди десетина дни. В единия някой успя да убеди ръководството на българския шампион, че руският шампион иска веднага да купи четирима футболисти. Въпреки че в цяла Европа така нареченият трансферен прозорец е официално затворен. И футболистите бяха спешно изпратени в Москва, въпреки че им предстоеше мач с "кръвния враг" ЦСКА. Там бяха посрещнати, настанени в скъп хотел, и, както си му е ред, подложени на подробен медицински преглед. След което "купувачите" изчезнаха точно навреме, за да не могат играчите да се приберат в София за безславно загубения мач.

"Да бъдат или да не бъдат"

Докато се разиграваше тази мистерия, в София "на крака" дойде руският министър на енергетиката. Всичко предвещаваше, че го чакат трудни преговори. В решителното си разграничаване от своите предшественици новите български управляващи бяха замразили съвместните енергийни проекти и с поредица силни изявления за рисковете пред "ненужната" ни АЕЦ "Белене" бяха заели мъжествената поза на защитници на националните интереси.

След два-три часа разговори обаче от позата не остана нищо. Гостът доволен обяви, че сътрудничеството ще продължи и че за трите проекта въпросът "да бъдат или да не бъдат" не стои. "Мислим по един и същи начин", каза пък българският министър, благосклонно подкрепен от премиера. И двамата дадоха да се разбере, че проектите ще ги бъде, включително АЕЦ "Белене".

"Кой е убиецът?"

Двата сюжета, естествено, предизвикват куп въпроси. Първо, кой и с каква цел организира фалшивия трансфер? Дали играчи във футболното тото, или жадните за мъст вечни съперници? Или пък всичко е инсценирано от самите жертви на измамата? И второ, какво промени българската позиция за „Белене”? Дали заплахата с неустойки? Или шантаж с доставките на руски газ и ядрено гориво? Или пък всичко е било театър за преразпределяне на благата по предстоящото "усвояване" на милиарди?

Обикновено в криминалетата основният въпрос - "Кой е убиецът?" – задължително получава отговор. В нашия случай вероятно никога няма да научим отговорите на горните въпроси. За което до голяма степен сме си виновни самите ние.

Несъразмерен интерес

За това говори удивителната несъразмерност в обществения интерес към двата сюжета. Вече десетина дни футболната афера се обсъжда неуморно по улици, кръчми и медии. За нея имат мнение, вълнуват се и говорят почти всички. За политико-енергийната афера не говори почти никой.

Вярно, че футболът е световна краста, че по принцип, особено в кризисни моменти, жълтото и забавното събират повече публика от сериозното. Вярно е и, че сама по себе си историята с трансфера е любопитна. И все пак... В единия случай става дума за няколко милиона. В другия – за милиарди евро. От гледна точка на футболните стандарти, в единия случай става дума за мимолетен епизод с треторазредни играчи. От гледна точка на общия, на всички ни, на децата и внуците ни интерес, в другия случай става дума за първостепенен въпрос с десетилетен ефект.

Трудно е да се каже защо в България важността на проблемите често пъти е обратнопропорционална на обществения интерес към тях. Вероятно е въпрос на информиран избор и на независими медии. Със сигурност обаче, общество, в което ценностите са до такава степен объркани, не го чака добро. Докато глупостите ни вълнуват далеч повече от важните неща, всеки ще ни баламосва както си поиска, а в живота и държавата ни нещата ще са с главата надолу.