Кога в Германия престанаха да бият децата

След 1896 година телесното наказание е законно право на родителите в Германия. В Гражданския кодекс е било записано следното: „Въз основа на родителските си права бащата може да прилага изправителни мерки по отношение на детето си". В този си вид текстът е просъществувал чак до 1958 година, когато обаче не е отменен, а само видоизменен така, че да отговаря на новия закон за равноправието: ако в стария вариант това е било позволено само на бащата, сега вече и майката е имала право да възпитава детето си със съответните "изправителни мерки".

Историята за детето и камъка

Когато през 1978 на Франкфуртския панаир на книгата шведската писателка Астрид Линдгрен получава наградата на германските книгоиздатели, в благодарственото си слово авторката на „Пипи Дългото чорапче" озадачава журито, като повдига темата за „жестоките методи на възпитание". В речта си Линдгрен разказала историята на една майка, която искала да накаже детето си и за целта го накарала да донесе пръчка от двора. Когато момчето най-изненадващо се върнало с камък, вместо с пръчка, майката го взела на ръце и двамата заплакали. Жената поставила камъка на етажерката - за да ѝ напомня за дадения обет никога повече да не посяга на детето си.

В родината на Линдгрен чули и разбрали нейния призив: през 1979 година Швеция става първата страна в света, забранила категорично телесните наказания на деца. В Германия обаче продължили да бият децата - с колани, чехли, метли, черпаци, тупалки. В училищата изполвали показалки, раздавали и шамари. Макар че още през 1973 година Германия забранява със закон телесното наказание на деца в системата на образованието.

През 1980 година са приети няколко законови поправки, уреждащи отношенията между родители и деца. От този момент нататък член 1631 вече гласи следното: „Унизителните методи на възпитание са недопустими". Но и тази формулировка е твърде обща, а през 1986 година Федералният съд решава по едно дело, че родителите имат право да прилагат умерени телесни наказания на децата и че използването на предмети като пръчка или тояга не може да се счита безусловно за оскверняващо достойнството.

Преди 20 години

През 1992 година Германия ратифицира конвенцията на ООН за правата на децата, която забранява насилието. Но въпросът се решава окончателно едва преди 20 години, когато тогавашната министърка на семейството, жените и младежта Кристине Бергман внася предложение за приемане на закон, забраняващ изцяло насилието като метод на възпитание. На 6 юли 2000 година законът е приет от Бундестага, а на 8 ноември влиза в сила. В член 1631 вече е записано: „Децата имат право на възпитание без насилие. Телесните наказания, нанасянето на психически травми и други действия, уронващи човешкото достойнство, са забранени".

Проблемът с насилието над деца обаче съвсем не е изкоренен. Според официалните данни, през 2019 година в Германия са регистрирани над 100 убити деца, повече от 4000 случая на насилие над деца и почти 16 000 случая на сексуално насилие.