Климатът и сценариите на ужаса

На фона на неспирен поток от апокалиптични картини и слова, от една година насам политиката и медиите не спират да ни набиват в главите изводите на Световния съвет за климата. Тонът става все по-остър и драматичен, макар че през последните дванайсет месеца не се е променило нищо в съдържанието на доклада на Световния съвет за климата.

Нека си припомним: през ноември миналата година няколко хиляди представители на международната климатологична бюрокрация се събраха на световна климатична конференция в Найроби. В навечерието й плъзнаха няколко неавторизирани проекта на отчета на Световния съвет за климата, след което германският булеварден вестник „Билд” оповести: „Земята има температура, усещате ли я?” Три месеца по-късно, когато докладът за климата (практически непроменен) бе официално представен, същият вестник нададе вик: „Нашата планета умира!” Така се постави началото на медийната надпревара в предлагането на убийствени сценарии, тъй като Световният съвет за климата бе разделил доклада си на три части, чието обнародване се проточи през цялата 2007.

И ето че сега, в началото на декември, предстои нова голяма климатична конференция. Този път климатологичният джетсет ще се събере на остров Бали; крайно време за обобщение на обобщенията, наречено заключителен доклад. В него се съдържат отдавна вече известни цифри и данни, които са отрезвяващи и заслужават да бъдат повторени отново: емисиите от въглероден двуокис в атмосферата са се увеличи от 0,029 % в прединдустриалната епоха на 0,038 %, а в същия период температурата се е повишила с 0,7 градуса. Преобладава мнението, че човекът е виновен най-малкото за затоплянето през последните 30 години. Затоплянето се развива сравнително постоянно и след 100 години ще достигне 2 градуса.

Нивото на моретата се покачва с 1 до 3 мм на година; до 2100 Световният съвет за климата прогнозира 18 до 59 см, което представлява намаление в сравнение с предишния доклад. Арктика се затопля по-бързо от нормалното, докато на Антарктика няма абсолютно никакво затопляне. В доклада се посочва, че подобен период на затопляне е бил регистриран и в Арктика между 1925 – 1945. Подчертава се, че перспективата за внезапен колапс на ледената обвивка е изключително невероятна. Следователно сценарии, като онзи в катастрофичния филм „Денят след утрешния ден”, са пълна глупост.

Тъй като от обобщението на обобщението естествено не можеха да се очакват нови мрачни сценарии, мандарините от ООН се заеха сами да си помогнат. Генералният секретар Бан Ки Мун заяви, че докладът бил „ужасяващ като научно-фантастичен филм”, но за съжаление ставало дума за действителността. За да изживее „действителността” едно към едно той се отправи към Антарктика и Южна Америка. Бан Ки Мун се завърна оттам крайно потиснат, тъй като видял как „някои от най-големите съкровища на планетата биват унищожавани от човека”.

Това е странно. Защото тъкмо тази година ледената обвивка на Антарктика отбеляза рекордно разрастване, а Южна Америка изживява най-студения ноември от повече от 100 години насам. Медиите не обърнаха внимание на тези подробности. Това радва ръководителя на Рамковата конвенция на ООН за климата Иво де Бур. При представянето на заключителния доклад той заяви, че да се отрича промяната в климата отсега нататък било „престъпление”.