Климатичният "керван" напредва - твърде бавно

Каква конференция беше тази в Бон? Дали беше успешна, както се опитват да ни уверят преговарящите страни? Или бе пълен отказ да се вникне във важността на темата за промените в климата, както търдят на свой ред природозащитниците?

Истината вероятно е някъде по средата. Делегациите на конференцията са прави дотолкова, доколкото още от самото начало беше ясно, че срещата в Бон ще подходи комплексно към темата и ще обсъжда техническите подробности за изпълнението на Парижкото споразумение за климата от 2015 година. Например това как 190 страни-членки на ООН да сравняват постигнатото от договореностите в Париж. Което, вярно, не звучи особено вълнуващо. А освен това всички тези въпроси трябва да бъдат окончателно решени чак след една година - на следващата климатична конференция в Полша.

Да, толкова бавно се движи климатичният "керван". Човек трябва да е голям оптимист  и да е много търпелив, за да е доволен от напредъка. От друга страна всичко можеше и да завърши с провал - особено при тези слаби изгледи за вземане на решения въобще.  

Въглищата - основният проблем

На конференцията в Бон природозащитниците поставиха пръст най-вече в една от раните: на нито една от предишните подобни срещи не се е говорило толкова много за въглищата. Те продължават да бъдат добивани в много страни по света - Китай, Индия, САЩ - въпреки всичките усилия да се напредне с възобновяемите енергии.

Но и за Германия това е проблем - страната-домакин на срещата, която трябва да се срамува от това, че категорично няма да изпълни поетите климатични цели. Не бяха ли именно германците, които се хвалеха, че са пример за подражание за останалите държави по отношение на мерките в защита на климата?

Нереалистично високи бяха и очакванията към речта на канцлерката Ангела Меркел, защото предварително беше ясно, че тя не може да назове дата, на която Германия ще се откаже от въглищата. Включително и заради това, че Меркел все още не знае дали въобще ще успее да състави коалиционно правителство в Берлин и с кого. На срещата в Бон 23 страни декларираха своята готовност да спрат добива на въглища. Но Германия не бе сред тях. Това се дължи и на факта, че едно преходно управление не може да взема такива важни решения. Лош момент, би могло да кажем в случая.  

След еуфорията в Париж

Става все по-ясно, че след еуфорията в Париж преди 2 години настъпи мъчителното отрезвяване. Обещанията от 2015 година сега трябва да се изпълняват, което обаче е повече от трудно. Геополитически сега времената не са добри за големи международни споразумения: управляващите деспоти и националисти в Източна Европа, в Турция и в САЩ са напълно безчувствени към темата за защитата на климата.

Но отминаха и времената,  когато всички в света се бяха вторачили в САЩ и гледаха нейната криволичеща политика по отношение на климата - ту републиканците ще наложат вето, ту президентът Барак Обама ще направи стъпка напред. А основите отдавна са положени: развиващите се и развитите страни си сътрудничат, инвестират средства в защитата на климата, формулират цели. Отделни градове и региони, включително от САЩ, дадоха на срещата в Бон ясно да се разбере, че не се интересуват от действията на такива противници на климата, като Доналд Тръмп.

Усилията продължават

Но всичко това не е достатъчно. А времето ни изтича. Но друга сцена, на която да работим за спасяването на климата, просто нямаме. Затова усилията ни трябва да продължат.