Китай - пред финансова криза?
13 февруари 2022
"Много неща показват, че Китай ще стане първата плочка в доминото на глобалната финансова система, която ще падне. Трябва да се подготвим за това. И трябва да предприемем стъпки, за да направим германската икономика по-устойчива на финансови рискове." Този настоятелен апел бе отправен от председателя на Института за икономически изследвания (DIW) Михаел Фрацшер от страниците на "Ханделсблат".
Икономическият ръст на Китай спада
Фрацшер не е първият експерт, който предупреждава бизнесмените и политиците в Германия за нарастващата опасност от сериозна финансово-икономическа криза в Китай. А интересът на германците към темата е напълно разбираем: Китай е вторият най-важен експортен пазар за Федералната република.
Също в "Ханделсблат" в началото на 2022-а се появи голяма статия с множество оценки на експерти от различни страни. В нея те изброяват петте основни риска за китайската икономика: криза на пазара на недвижимите имоти, конфликт със САЩ, постоянни локдауни заради коронавируса, растяща намеса на държавата в бизнеса на високотехнологичните компании, както и снижаване на икономическия прираст, заплашващо стабилността на цялата система.
Сходни изводи за китайския пазар се съдържат и в анализ на Германската външно-търговска централа Germany Trade & Invest (GTAI), публикуван през ноември 2021-а под заглавието "Богатите години в Китай приключиха".
Но преди Марсел Фрацшер никой в Германия не е предупреждавал толкова настоятелно за опасността, свързана с Китай - и то не само от застой в конюнктурата, а и от мащабна криза, която на принципа на доминото да повлече след себе си икономиките на някои развиващи се страни, а по-нататък да прерасне и във всеобща финансова криза.
Evergrande е само върхът на айсберга
През есента на миналата година международните медии, пишещи за фактическия крах на китайския гигант от пазара на недвижимите имоти Evergrande, постоянно правеха паралели с банкрута на американската банка "Лемън Брадърс". А това събитие се смята за начална точка на световната финансово-икономическа криза от 2008/2009 година. Само че сравнението бе използвано тогава от журналистите повече като илюстрация за мащабите на случилото се, отколкото като прогноза.
А германският икономист Фрацшер се осмелява да направи тъкмо прогноза. Той обръща внимание на натрупващите се в много страни с развиващи се икономики финансови и дългови проблеми и предупреждава, че в близките две години това може да доведе до глобална финансова криза, чиято начална точка да се окажe именно Китай.
Фрацшер твърди, че предотвратеният от правителството и централната банка колапс на Evergrande е само върхът на айсберга. Покрай десетилетния бум на пазара на недвижимите имоти и големи инвеститори, и многобройни китайски домакинства са натрупали огромни дългове. Същото се отнася и за и редица държавни предприятия
Фалитите на големи държавни компании в Китай са неизбежни
Засега властите в Китай успяват да удържат положението, включително благодарение на наличието на големи парични резерви, на натиска над банковия сектор и на контрола над движението на капиталите, ограничавайки изтичането им зад граница.
"Въпреки това в Китай може да настъпи момент, когато големите проблеми във финансовата система на страната вече няма да могат да се прикриват, а ще трябва те да се решават. Тогава банкрутът на големите концерни от пазара на недвижимите имоти, на някои държавни банки, както и закриването на многобройни държавни концерни ще станат неизбежни", предрича Фрацшер.
Търговските конфликти със САЩ и Европа могат значително да влошат финансово-икономическите проблеми на Китай. А ако се потвърди, че "двете китайски ваксини не защитават никак или само в малка степен от Омикрон и другите варианти на вируса, съвсем скоро може отново да се стигне до временното затваряне на фабрики и търговски маршрути, както през пролетта на 2020-а", пише германският експерт. Това пък неизбежно ще доведе до нови мащабни нарушения във веригите за доставки на стоки в света. Всички тези проблеми засега остават подценени в Германия, смята директорът на Института за икономически изследвания (DIW) Михаел Фрацшер. Затова и счита за свой дълг да бие тревога.