Кристина Кирхнер и властта на ''службите''
28 януари 2015
При последното си телевизионно обръщение аржентинската президентка Кристина Кирхнер се представи като жертва на национален комплот. Седейки в инвалидна количка, тя обяви нещо крайно необичайно - разпускането на националната тайна служба SI /"Secretaria de Inteligencia"/. Постановката на тази телевизионна изява беше перфектна. Президентката беше изцяло в бели дрехи, което очевидно трябваше да се разбира като символ на чистота и невинност. Под ефирния подгъв се подаваше само черната лонгета. Президентката не беше заснета в кабинета си, а в домашна обстановка - сред античните мебели и снимки в нейната лична резиденция.
При по-внимателно вглеждане, драстичната мярка за разпускане на националната тайна служба, се оказва обаче само промяна на името й, твърдят критиците на Кирхнер, един от които е журналистът Родригес Йебра от вестник "La Nacion". Той твърди, че повечето сътрудници в новосъздадената Федерална агенция на тайните служби, сега работят за SI. Журналистът смята, че преструктурирането на аржентинските тайни служби е политическа маневра на президентката. Така например в бъдеще прокуратурата вече ще е тази, която ще подслушва и записва телефонните разговори, а не тайните служби. Директорите на новата агенция ще бъдат назначавани от правителството. Необходимото одобрение от Сената е само формалност, тъй като правителството има мнозинство и в него. "Сигурно не е случайно, че прокуратурата ще се ръководи от Алехандра Гилс Карбо, една жена, който опозицията критикува за нейната безусловна вярност към президентката. С прибързаната реформа на шпионския апарат, Кристина Кирхнер иска да поправи грешките, допуснати в "случая Нисман", пише Родригес Йебра.
20 години разследване без резултат
На 19 януари 2015 година прокурорът със специално поръчение Алберто Нисман беше открит мъртъв в жилището си. От почти 10 години той води разследването на атентата срещу Еврейския културен център АМИА, извършен в Буенос Айрес през 1994 година, при който загинаха 85 и бяха ранени около 300 души. Резултатите от новото разследване на Нисман доведоха до сериозни обвинения срещу настоящата президентка на страната Кристина Кирхнер. Според Нисман, президентката е направила опит да осуети разследването на атентата по политически и икономически причини. Тя не е искала влошаване на отношенията с Иран, който според убития прокурор носи основната вина за нападението срещу Еврейския културен център.
Нисман е бил на мнение, че Кирхнер се е договорила с Иран за продължаване на доставките на петрол в замяна на прекратяване на наказателното преследване срещу иранските обвиняеми. На 15 януари 2015 година Алберто Нисман внесе обвинителен акт срещу Кирхнер за прикриване на улики, свързани с атентата от 1994 година. Прокурорът искаше да даде показания пред аржентинския парламент на 19 януари и да разкрие нови подробности около разследванията, но смъртта му попречи. Кристина Кирхнер от своя страна смята, че е станала жертва на комплот. В телевизионното си обръщение, Кирхнер заяви, че правителството не е отговорно за смъртта на прокурора. Нисман бил "използван" от тайните служби, за да подклажда антиправителствени настроения.
Тайната власт на военните
Кристина Кирхнер обоснова разпускането на тайните служби с необходимостта от преосмисляне на миналото. Въпросните служби били замесени в делата на аржентинската военна диктатура /1976 до 1983/. Вероятно обаче станалото има друга причина. SI отдавна е трън в очите на президентката. Още през декември 2014 тя уволни дългогодишния директор на службата Антонио Хайме Стиусо. Тя го подозираше, че подготвя съдебни процеси срещу нейното правителство заедно с прокурора Нисман. Същевременно Крихнер подсилва военното разузнаване, за което писаха аржентинските медии. Тя е увеличила годишния бюджет на военното разузнаване от 45 на 145 милиона евро.
Нарастващото влияние на военното разузнаване също не е случайност. Негов шеф е верният на Кирхнер генерал Сезар Милани. Неговото номиниране за шеф на армията през юли 2013 година предизвика широки протести в Аржентина. Правозащитни организации твърдят, че генералът носи отговорност за "изчезването" на един "дезертирал" войник по време на военната хунта. Досега Кристина Кирхнер не е взела становище по тези обвинения. Военното разузнаване и генерал-лейтенант Сезар Милани нямат причина да са недоволни от идеите на президентката за създаване на новата Федерална агенция за тайните служби.