Кипър: търговията на черно цъфти

Андреас Андреу, кипърски грък, който търгува със зеленчуци, всяка сутрин паркира фургона си с гръцки регистрационен номер в Пила – едно село в буферната зона между Република Кипър и окупираната от Турция северна част на острова. Там Андреу се прехвърля на камион с турска регистрация и се отправя на север, за да купува картофи, домати и други зеленчуци, които после прехвърля във фургона си и се връща в гръцката част на острова, за да ги продава.

През последните години тази практика става все по-масова и стимулира търговията в двете части на разделения остров. „В северната част купуваме зеленчуците на много по-ниски цени. От своя страна турските колеги идват на юг, за да купуват евтино свинско месо. Защото, за разлика от турците в Турция, кипърските турци не са толкова стриктни мюсюлмани", обяснява Андреу.

Той има предвид включително и хора като Ахмет Мехмет, който редовно пътува от севернокипърското градче Морфу до известния туристически център Пафос на югозапад. Понякога Мехмет просто води семейството си на ресторант, друг път купува стоки, които или липсват, или са много скъпи в Северен Кипър: електроуреди, месо, алкохолни напитки. „Моето семейство много обича да пазарува в старата родина, да купува продукти от онази земя, която бяхме принудени да напуснем като деца. Това са носталгични пътувания в миналото", разказва той.

„Не можеш да издигаш граници между хора, които не ги желаят"

За един килограм свинско месо в турската част на Кипър той е принуден да плаща до 30 евро, докато в Пафос го купува за пет евро. „От своя страна кипърските гърци купуват при нас сирене и цигари. Двете правителства знаят за тази трансгранична търговия, митничарите – също. Всички ние обаче мислим едно и също: не можеш да издигаш граници между хора, които не ги желаят."

В своята таверна в Пафос гръцкият бизнесмен Димитрис Димитриадис всяка вечер посреща и кипърски турци. Търговията между двете части на острова е знак за желанието на хората страната им отново да се обедини, смята Димитриадис.

„Помагаме си както можем, защото не искаме да живеем разделени. Всъщност и ние не искаме турските ни сънародници да се лишават от предимствата, които дава ЕС", обяснява той. Защото Република Кипър от 2004 година е член на ЕС, а през 2008 се присъедини и към общата валута. „И до днес ние имаме чувството за обща принадлежност", казва Димитриадис, „но и на едните, и на другите не ни харесва огромният приток на турци от континента."

Откакто през 1974 г. Турция окупира почти една трета от територията на Кипър, всички турски правителства насърчават тази миграция. В северната част на острова вече живеят стотици хиляди хора.

Ергенч Коркмазел бил в чужбина, когато през 1974 островът насилствено беше разделен. Днес той се е завърнал в родното си място близо до Пафос и е единственият кипърски турчин, който живее в едно чисто гръцко село. Роднините си на север посещава само като турист.

„Данъците там са много по-ниски. Ние на юг плащаме 8% ДДС върху храните и дори 19% в ресторанта", обяснява той. „За едноличните търговци данъкът е десет на сто, като приход до 20 000 евро годишно не се облага."

Предлага се всичко възможно

Черният пазар между двете части на острова процъфтява. Тази търговия официално е забранена, но неофициално се предлага всичко възможно, включително пране на пари, наркотици и медикаменти. Хората от гръцката част например масово купуват лекарства на север, твърди Коркмазел. „Разбрах каква е работата едва покрай леля си, която ми беше на гости. Беше си забравила хапчетата за сърце и отишла в тукашната аптека, за да си купи. Поискали ѝ 25 евро, а на север за същото лекарство тя плаща само едно евро", разказва той.

Ергенч Коркмазел е живо доказателство за това, че хората в Кипър могат да имат общо бъдеще. „Трябва отново да се приучим да си вярваме и да пазим бъдещето на нашия общ остров", казва той. Особено го тревожат опасностите за кипърската природа. През последните години наоколо му като гъби изникнали многобройни офшорни фирми. В момента на юг кипи бурно строителство, защото много руснаци, ливанци, израелци и китайци са привлечени от възможността да купят имот, без да плащат данък за това. А ако придобитият имот струва повече от 200.000 евро, те автоматично имат право и на кипърско гражданство.

Но има и други тревожни явления. Православни свещеници непрекъснато подклаждат омраза с лозунги като „Няма свобода, ако турците не умрат!" Въпреки това много кипърски гърци и турци изпитват чувство на солидарност помежду си. Ергенч Коркмазел с усмивка разказва за посещенията си при роднините на север. Всеки път задавал на племенника си въпроса какво да му донесе от южната част на острова. „И почти всеки път той си пожелава едно: гирос!"