Какъв е Путин?

"Става дума за оцеляването на системата Путин" - само по този начин могат да се обяснят действията на руския президент, които водят до пълната му международна изолация, смята Щефан Майстер, експерт по проблемите на Русия към Европейския съвет за международни отношения. "Външната политика за него се е превърнала в централен инструмент, с който легитимира вътрешната си власт", казва той. Силовото му поведение трябва да му донесе дивиденти сред руснаците, чиято подкрепа в последно време намалява.

Владимир Путин е доминиращата политическа фигура в Русия след разпадането на СССР. През 1999 Борис Елцин го издигна за премиер, а няколко месеца по-късно, след слизането на Елцин от политическата сцена, Путин на практика пое управлението на страната в свои ръце. Изборите през март 2000 формално потвърдиха неговата власт като президент. Оттогава насам той управлява огромната страна.

През май 2012 започна третият президентски мандат на Путин, който преди това изкара и един премиерски мандат (между 2008 и 2012), разменяйки си ролите с близкия си съмишленик Медведев. По този начин беше избегната една забрана в руската конституция, която не допуска повече от два последователни мандата на президентския пост.

Демонстрация на мускули

"Путин е умен силов политик, но когато е поставен под натиск, не винаги реагира разумно", казва Щефан Майстер и добавя, че за руския президент винаги е било най-важно да покаже, че притежава силна власт. Това си проличава и по начина, по който той се представя пред останалите. Пред обществеността Путин обича да играе ролята на калèн здравеняк, който, гол до кръста, препуска на кон из необятните простори на Сибир, или пък лови риба. Тъкмо този му имидж му носи значителна популярност сред големи части от руското население, казва експертът.

В интервю за германската телевизия през 2012 Путин отговори на въпроса как си обяснява отрицателното отношение на Запада към него така: "Предимно поради страх - пред Русия и нейните мащаби, атомните ѝ оръжия, възможностите ѝ в редица други области. Това обаче издава остаряло мислене", заяви тогава Путин.

Голямата мечта на Путин

Русия пък се опитва да си намери нова геополитическа роля. Важен инструмент в това отношение би следвало да стане Евразийският съюз, замислен от Путин като съюз между Русия, Беларус, Армения и Казахстан. На по-късен етап, според този план, биха могли да се присъединят Таджикистан и Киргистан, както и важната заради своето местоположение и големина Украйна. Само че след смяната на властта в Киев, Украйна очевидно има намерение да се сближава предимно с ЕС, а не с Русия.

"Украйна е най-важната страна, от която се нуждае Путин, за да изпълни мечтата си за една силна, православна Русия, ръководена от принципи, различаващи се от западните", казва Павол Демеш от американския мозъчен тръст "German Marshall Fund" в Братислава.

Германската връзка на Путин

Най-важният западен партньор на Русия е Германия - твърдят единодушно Демеш и Майстер. Между 1985 и 1990 Путин е бил офицер от тайните служби, действал на територията на бившата ГДР. Това предопределя и специалното му отношение към Германия. Путин говори свободно немски, втората му дъщеря е родена през 1986 година в Дрезден.

След като пое поста президент на Русия през 2001 година, Путин държа дори реч на немски език пред германския Бундестаг. Това беше твърде необичайно за такъв високопоставен гост от чужбина, но съдържаше силна символика. В речта си Путин подкрепи разширяването на ЕС на Изток и пледира за силен съюз между Русия и Европа. Тази цел обаче си остана нереализирана.

Само за кратко, по времето когато "Коалицията на желаещите" атакува режима в Ирак през 2003, Германия, Франция и Русия застанаха на едни позиции срещу ръководената от американците военна мисия. Междувременно обаче Русия изпадна в значителна външнополитическа изолация. В Сирия Москва подкрепяше диктатора Асад, за Иран страната доставя атомни технологии, а в Украйна се стигна дори до открита конфронтация с ЕС.

Ролята на канцлерката

Мнозина наблюдатели апелират за по-активен ангажимент на Германия с цел възобновяване на диалога с Русия. "Путин се чувства болезнено засегнат от критиките, идващи от Германия и от факта, че там го възприемат в отрицателна светлина", казва Щефан Майстер. Според него руският президент отдава голямо значение на мнението на Германия.

Затова и Павол Демеш отправя категорично искане към канцлерката: "Ангела Меркел повече от всеки друг има огромен шанс, но и задължение да посредничи в тази конфликтна ситуация." Щефан Майстер обаче смята, че германското влияние над Путин е ограничено: "Германските политици не могат да го възпрат да анексира Крим", казва германският експерт за Русия.