Какъв е планът на Меркел и Макрон за ЕС?

Коментар от Бернд Ригерт:

По стил те доста се различават. Младият и енергичен френски президент изложи възгледите си за Европа в поредица от публични изяви и пламенни речи, включително в Сорбоната и в Аахенското кметство. Това му подсигури възторжени аплодисменти от публиката, голямо обществено внимание и дори малко блясък. А канцлерката Ангела Меркел, която има доста повече опит с ЕС, реши да даде трезвите си отговори на тезите на Еманюел Макрон в интервю за един неделен вестник, което се проведе в нейния офис - без публика.

Визионерът и прагматичката

Визионерът от Елисейския дворец и прагматичката от Берлин: очевидно такова е разделението на труда вътре в германо-френския дует. И то може да сработи. Защото Макрон и Меркел няма какво да се убеждават един-другиго за необходимостта от реформи. Техните екипи отдавна са се споразумели. Сега е важно и останалите страни-членки да поемат курса към реформи на еврозоната, по въпросите на миграцията, в областта на отбраната. Защото, както правилно посочи председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, за да се включат и останалите държави, не е достатъчно Германия и Франция просто да се споразумеят помежду си. Време е Берлин и Париж да се откажат от тази представа.

Поне Италия трябва също да бъде с тях. Но след сформирането на правителството в Рим тази задача става още по-трудна, а това едва ли ще помогне на и бездруго колебаещата се канцлерка. Ангела Меркел на малки крачки се сближава с френския си партньор. Още преди седмици, при връчването на Карловата награда в Аахен, канцлерката очерта посоката: тя приема концепцията на Макрон за „суверенитета" на Европа да действа и да се променя.

Французинът обаче има доста амбициозни планове за един ЕС, който гарантира дълговете и уравновесява финансите, докато германката залага повече на кредитите, контрола, условията и предпазливото разширяване на финансовата и данъчна интеграция. Както обикновено, накрая ще се стигне до компромис, който - дано! - ще бъде приемлив и за други страни-членки. Германия и Франция добре го знаят и отдавна са се разбрали по въпроса. На последната среща на високо равнище на ЕС през март Меркел и Макрон заявиха, че още на следващата среща ще бъде изработена пътна карта за реформи в еврозоната. Все още без детайлите, но все пак. А това си е новина.

Разбира се, визионерските възгледи на Макрон са по-смели и по-мащабни. Но дали това ги прави и по-правилни? Ангела Меркел подкастря френските планове с аргумента, че те трябва да бъдат реално осъществими. Колко силна е спирачката, която им удря? Предвижда се Европейски валутен фонд, който да подпомага държави в криза. И още един фонд - инвестиционен, който в полза на по-слабите структури ще премахва дисбалансите. Още не е решено обаче колко големи и с какво реално влияние ще бъдат тези нови институции. Изходната позиция на канцлерката в тези преговори е относителна силна. Защото в крайна сметка, като представителка най-голямата и процъфтяваща икономика в ЕС, тъкмо тя държи парите.

Кога, ако не сега?

И двамата участници във френско-германския тандем са единодушни, че моментът да се действа е удобен. Евросъюзът се сплотява под натиска на новия си противник Доналд Тръмп и на неговата абсурдна търговска политика. Внезапно мнозина евроскептици осъзнаха, че нито една страна от ЕС не може поотделно да се противопостави на САЩ. Докато в рамките на ЕС това би могло да стане. А и Тръмп предизвиква европейците не само в областта на икономическата и на екологическата, но и във външната политика. Така че съвсем логично звучи аргументът, че ЕС трябва да се заеме със себе си, за да стане по-дееспособен - предвид на пукнатините в трансатлантическите отношения, на трайната руска заплаха и на мощната икономическа конкуренция откъм Китай.

Пък и няма много време. След година ще бъде избран новият Европейски парламент. Най-късно преди тези избори на масата трябва да се сложат конкретни резултати, които поне малко да обуздаят евроскептичните популисти. Освен това в момента в ЕС се обсъжда следващата бюджетна рамка. Очакваните маневри и конфликти между нетните донори и нетните получатели предлагат и шанс да се поставят нови политически приоритети и да се постигнат принудителни компромиси. Кога, ако не сега? Европа не може и занапред да продължава както досега, каза Макрон. И е много прав.