Волята на избирателя понякога е непонятна. Един от победителите в тези предсрочни парламентарни избори е отстраненият каталунски президент Карлес Пучдемон. Именно човекът, който провокира тежката криза между Барселона и централното правителство в Мадрид, а после избяга от правосъдието в Белгия. Неговите собствени коалиционни партньори, чийто лидер е в предварителния арест, го обвиниха, че е страхливец. Въпреки това каталунците гласуваха за продължаване на бедствието със същите средства.
Управление от затвора или от изгнание?
Въпреки целия ентусиазъм от "победата на демокрацията в името на каталунската република", Пучдемон не е човекът, който може да намери изход от ситуацията. Дали Мадрид изобщо ще допусне той да се завърне в Испания и дали неговите коалиционни партньори ще продължат да го подкрепят? Междувременно втората сепаратистка партия на Каталуния демонстрира умереност и вече клони към преговори. Освен това двамата партийни лидери не изгарят от любов един към друг. Самият Пучдемон всъщност е не политик, а по-скоро воин на вярата. Той никога не е преследвал никаква друга цел, освен независимостта на Каталуния. Социалната политика, състоянието на училищата, здравеопазването – всичко това му е безразлично. Каталунците го харесват заради героичния му патос, но всъщност се нуждаят от прагматичен премиер, под чието ръководство регионът отново да се закотви в спокойни води.
Дали сепаратистите, от чиито лидери единият е в затвора, а другият в изгнание, ще посочат техни заместници за съставяне на общо правителство? Нито в Каталуния, нито в останалата част от Испания, а още по-малко в Европа съществува мнозинство за едностранното обявяване на независимост. Готови ли са обаче"лудите глави" да търсят някакъв трети път?
Възходът на новите "Граждани"
Същинският победител в каталунските избори се казва Инес Аримадес. Енергичната млада председателка на либералната партия "Граждани" не се поддаде на агресивната реторика на сепаратистите. И гражданският лагер на каталунците я възнагради за нейния борбен дух. Нейната партия стана най-силната фракция в каталунския парламент. Инес Аримадес апелира към благоразумието на хората в региона, тя смята независимостта за политическа измишльотина и залага преди всичко на икономическата карта. Аримадес обаче няма коалиционни партньори. Социалистите си остават твърде слаби, а консервативната партия на Мариано Рахой се провали окончателно. Либералите всъщност имат правото да съставят правителство, но нямат никакви шансове.
Краят на ерата Рахой?
Без съмнение тези избори бяха свободни и демократични. Испанският министър-председател Мариано Рахой сега трябва да се примири с един абсолютно нежелан резултат. Още в самото начало той оцени кризата неправилно и не показа нито политически инстинкт, нито мъдрост. Неговото вироглавие и безсмисленият му опит да реши проблема чрез съдилищата могат да подпечатат и края на неговата ера. Защото либералите вече се превръщат в сериозна конкуренция. Младата партия не е обременена от старите корупционни скандали и обещава ново начало. Изглежда, че след провала в Каталуния дните на Мариано Рахой са преброени.
Избори до дупка?
Демокрацията винаги може да доведе до резултати, които не ощастливяват никого. Това се отнася до сепартистите, които се провалиха въпреки гръмогласните речи. Отнася се и до привържениците на държавното единство, които си остават в опозиция. Вайканията няма да помогнат. Сега каталунците трябва да се примирят с резултатите и да търсят правилния изход. Защото иначе трябва да последват призивите на онези, които вече говорят за нови избори. Обаче изборите до дупка, или докато не излезе търсеният резултат, също не са решение на проблема.
В Барселона е дошло време за компромиси.