Какво ще стане, ако ислямистите се пробудят?

По време на петъчната молитва в Техеран иранският аятолах Ахмад Хатами предупреди, че не бива протестите в Близкия Изток да бъдат омаловажавани. На онези, които не желаели да гледат реалността в очите, религиозният водач разясни, че в момента възниква "един мюсюлмански Близък Изток, изграден на основата на исляма, религията и демокрацията". По иранската телевизия се показват демонстрации на солидарност с тунизийските и египетските студенти. Медиите в страната следят за протести в Йемен, Йордания, в Европа и САЩ, правят се сравнения с Ислямската революция в Иран през 1979 година. Никой обаче не припомня за безредиците в самия Иран от преди две години. По този въпрос цари пълно мълчание.

Удари ли часът на ислямистите?

Все още обаче е рано да се говори за нов тип ислямска революция, която като домино да обхване една след друга страните в целия регион. Викове "Аллаху Акбар" (Аллах е велик) се чуваха по време на протестите срещу преизбирането на Ахмадинеджад през лятото на 2009 година, не обаче при сегашните демонстрации в Тунис и Египет, а още по-малко в Йордания, където протестиращите настояват кралят да се намеси и да освободи премиера от длъжност.

Засега представителите на ислямистките сили в политиката в засегнатите от протестите арабски страни се въздържат от намеса. Живеещият от 18 години в изгнание тунизийски ислямски лидер Рашид ел Гануши се върна в родината си цели две седмици след бягството на вече бившия президент Бен Али, а водачите на "Мюсюлманското братство" в Египет, доколкото не са арестувани, се въздържат от това да поведат протестите срещу Хосни Мубарак.

Това донякъде е изненадващо, тъй като "Братството" винаги е действало срещу различните режими в арабския свят. Според Хасан ал Бана, създал организацията през 1928 година, всички тези режими са нелегитимни, техните лидери са слуги на чуждестранни сили, те са корумпирани и потискат народа си. Самото възникване на държавите им е следствие от чуждестранния произвол на силните на деня в световния ред и свободата може да бъде постигната само и единствено в резултат на общ арабски бунт и въз основа на общата религия, тоест исляма.

Но протестиращите, които тези дни излизат на улицата, за да демонстрират, са далеч от изповядването на подобни идеали. Те искат просто повече гражданска свобода, повече права, по-добър живот, образование и достатъчно работни места - особено в Египет, държавата с най-голямо население в арабския свят, където народът живее в тежка бедност, а близките до управляващите стават все по-богати.

Нещата под повърхността

За европейци и американци режимът в Кайро дълги години беше гарант за спокойствие и сигурност, никой не се интересуваше как изглеждат нещата под повърхността. Ето го сега резултатът.

Цялата ситуация е удобна за политизираните ислямисти, които могат да посегнат към властта веднага след като Мубарак си отиде. А дори това да не стане вследствие на протестите, египетският президент е на 82 години - което означава, че оттеглянето му така или иначе е въпрос само на време.

Тази ситуация създава главоболия най-вече на Израел. Известно е, че мирният договор не е никак популярен сред египтяните и евентуалното сваляне на Мубарак от власт или неговото оттегляне би оказало огромно въздействие върху отношенията с Израел. Всичко зависи от това кой ще поема властта в Кайро: ако това е "Мюсюлманското братство", разривът с Израел е почти сигурен. А това ще има последици за целия регион.

Автор: П. Филип, Е. Видински / Редактор: Б. Узунова