Какво ще промени Медведев в досегашната политика на Путин?

Още преди изборите Медведев каза, че в бъдеще няма да има различни центрове на власт в Русия. Според конституцията единствено президентът контролира страната. След изборната си победа Медведев още веднъж го потвърди пред своите привърженици: мястото на президента е в Кремъл, а на премиера в Белия дом, тоест правителствената резиденция. И добави, че руската външна политика ще се прави в Кремъл, а по отношение на вътрешната политика отдавна е формулирал целите си: индустриално разнообразие, подобряване на жизнените условия, насърчаване на образованието и средните предприятия, независими съдилища и борба срещу корупцията. Двамата с Путин многократно натъртиха, че имат голямо доверие един в друг, а Медведев непрекъснато повтаря, че смята просто да продължи политиката на Путин. Въпреки това остават и отворени въпроси.

До встъпването в длъжност на новия президент през май трябва да бъде изградена администрацията на президентството и на премиера и да се вземат всички важни кадрови решения. Особено важно ще е кого от предишната президентска администрация ще запази Медведев, кого Путин ще вземе със себе си в Министерския съвет, какви нова хора ще влязат в двата центъра на властта. Вече се говори например, че Игор Сечин, заместник-шеф на президентската администрация, упражняващ надзора над тайните служби и освен това председател на УС на петролния концерн Роснефт, който няма добри карти пред Медведев, ще отиде с Путин в Белия дом. Твърди се още, че Путин още някое време ще задържи контрола над могъщите тайни служби, за да пази по този начин гърба на Медведев. Може обаче да стане и друго. Без конституционни промени Путин просто да придърпа повече власт към правителството. Възможно е например да се промени процедурата за назначаването на губернаторите, така че министър-председателят да има решаваща дума. Сегашните губернатори и без това се кълнат само в своя покровител Путин, а същото правят шефовете на двата енергийни гиганта Газпром и Роснефт и на суперконцерна Ростехнологий, който контролира оръжейния сектор.

Някои наблюдатели прогнозират, че ще започне борба за власт между двата апарата – за власт в областта на икономиката. Така че скоро можем да очакваме и първите изпитания за тандема Путин-Медведев. Нека не забравяме и предпазливите обещания на Медведев да работи за свобода на медиите и за насърчаване на гражданското общество. Ако той наистина има сериозни намерения, а не се задоволи само с путиновите симулации, тогава президентството и Белия дом положително ще влязат в конфликт, особено в случай, че около Путин надделеят хардлайнерите. Бързо ще се разбере и още нещо: дали борбата срещу корупцията не е била само предизборен лозунг. В Русия са необходими не само антикорупционни закони. Един от основните извори на корупция е бюрокрацията, която при управлението на Путин набъбна допълнително и на всичкото отгоре се ръководеше не от други принципи, а единствено от принципа на лоялността към системата Путин. Тази каста си присвоява все нови и нови контролни функции по отношение на икономиката, а в същото време сама става все по-безконтролна. Как ли ще се подсекат корените на корупцията, след като създателите на корупционната система в Русия остават на власт в Белия дом?

В областта на външната политика Медведев също обеща приемственост. Това не звучи особено окуражаващо. През първия си президентски мандат Путин създаде впечатлението, че иска партньорство със Запада. През втория обаче нещата се промениха, включително и заради алегричната реакция на Русия в отговор на критиките срещу демократичните дефицити. Пропагандата отново започна да обяснява на народа, че враговете на Русия са на Запад и се опитват да я спрат по пътя й обратно към позицията на велика сила. На повърхността Москва показва мускули, иначе обаче Русия е свързана по многоборйни канали със същия този запад. Не случайно за руските елити се казва, че децата им учат на запад, а парите им са в западни банки. С други думи – шпагат. Вече и руски наблюдатели констатират, че Русия критикува настоящия световен ред, но няма никакви конструктивни предложения за промяна. Москва по-скоро винаги казва не, когато западът казва да – както в случая с Косово – и никога не предлага алтернативни решения. Казано накратко: Русия няма добре обмислена външнополитическа линия, а това я прави непредсказуем партньор. Дали Медведев ще промени нещо – това все още никой не знае.