Какво ще направи Америка, ако Израел удари Иран?

От седмици насам се говори, че Израел се готви да удари Иран. Целият свят се страхува, че този сценарий би могъл да се превърне в реалност. И всички се питат: няма ли кой да откаже израелците от този взривоопасен план? Не е ли крайно време Вашингтон да се намеси и да укроти съюзника си Израел? Вчера беше направена първата стъпка - американският президент Обама и израелският премиер Нетаняху разговаряха във Вашингтон. На срещата Нетаняху уверил Обама, че Израел още не бил взел решение дали да атакува ядрените обекти на Иран, но същевременно дал да се разбере, че военните действия не са изключени. "Израел трябва да бъде господар на съдбата си. Никога няма да позволя народът ми да живее в сянката на унищожението", изтъкна Нетаняху във Вашингтон. Интересна е символиката на подаръка, който Нетаняху връчил на Обама - книга, разказваща за стар персийски план за изтребване на евреите. "Още преди 2500 години те са искали да ни заличат от лицето на Земята", казал Нетаняху на Обама. Какво ли ще става оттук нататък? Ще успеят ли двамата да съгласуват действията си спрямо Иран? Сложен въпрос, чийто отговор изисква да се върнем малко назад във времето.

Наивният и Твърдоглавият

Отношенията между Обама и Нетаняху "скърцат" от самото начало. Веднага след като пое президентския пост, Обама призова Нетаняху да спре строителството на нови изрелски селища на Западния бряг. Израелците обаче не обърнаха никакво внимание на това искане, което допълнително изостри разногласията. Междувременно ледените отношения между Обама и Нетаняху са едва ли не легендарни. Мнозина политически наблюдатели обичат да разказват следния анекдот с участието на двамата държавници: Без да знае, че микрофоните са включени, френският президент Саркози се оплакал веднъж на американския си колега, че не можел да понася Нетаняху и дори го нарекъл лъжец. На което Обама отвърнал: "На Вас може и да Ви е писнало от Нетаняху, но аз съм този, който трябва да се разправя с него всеки ден!"

"Отношенията между двамата лидери са белязани от недоверие", казва Джеймс Дейвис, професор по международни отношения в швейцарския университет Санкт Гален. С други думи: двамата хич не се разбират, което се дължи най-вече на коренно различните им политически схващания. Обама ядоса израелците още в началото на мандата си - не само защото настоя Израел да спре строителството на Западния бряг, но и защото се опита да форсира сближението между израелци и палестинци.

"Опитите на Обама да задвижи набързо мирния процес между израелци и палестинци показаха колко неопитен е той и колко малко разбира спецификата на близкоизточния конфликт", казва Ефрем Инбар от Центъра за стратегически изледвания към израелския университет Бар-Илан. "Беше твърде наивно от негова страна да иска да ни наложи мирен договор. От самото начало беше ясно, че това просто няма да се получи", допълва Инбар. На израелците Обама може и да им изглежда наивен. От американска гледна точка обаче той е силен политик, който не отстъпва от позициите си.

Какво ще стане, ако... ?

Иранският въпрос е поредната глава в и без това дебелата книга на разногласията между Обама и Нетаняху. При това противоречията се дължат не на преценката за иранската атомна програма. И двете страни са в голяма степен единодушни, че Иран е на път да построи ядрено оръжие. Според Ефрем Инбар от университета Бар-Илан, причината за разногласията трябвало да се търси в различната преценка за "иранската заплаха". Израел държи на становището, че Иран трябва да бъде спрян - и то бързо. Ключовият въпрос в такъв случай е какво би станало, ако Израел действително изпълни заплахата си и на своя глава атакува иранските атомни съоръжения, за които твърди, че представляват заплаха за сигурността на израелската държава.

Дали тогава чашата няма да прелее? Дали това няма да доведе до окончателен разрив в и без това сложните двустранни отношения? Зависи, казват експертите. "Зависи от това дали израелската акция ще е успешна. Ако Израел успее да разруши иранските атомни инсталации без евентуално масивно контранападение от иранска страна, тогава всички биха били много доволни", казва Джеймс Дейвис от университета Санкт Гален. А какво ще стане, ако Израел се провали? И дали Обама все пак не би могъл да повлияе на Израел и да го откаже от тази рискована акция? Не, казва Ефрем Инбар: "Няма да ни е за първи път да действаме сами. Не мога да си представя, че в случай като този, който е толкова важен за националната ни сигурност, израелското правителство ще тръгне да иска разрешение от Вашингтон."

Автор: М. Книге, Б. Емануилов; Редактор: Д. Попова-Витцел