Какво трябваше да напишат експертите на КЗД?
21 август 2012"45 452,55 лева е общата стойност на изплатените суми по граждански договори по проекта за проучване на учебниците "Равенството – Път към прогрес" на Комисията за защита от дискриминация (КЗД)" - Из новините на Дир.бг
Скандалът, предизвикан от Комисията за защита от дискриминация, овехтя преди дори да сме разбрали за какво става дума. Овехтя и се разтече в множеството пресконференции, разменени “кървави” писма, форумни битки под Ботевия надслов “силно да любя и мразя”, министерски заклинания, изнесени списъци и хонорарни ведомости.
За какво става дума наистина? За това, че едни хора са взели едни пари, но не са си свършили добре работата. Тя се състоеше в това да установят дали в учебниците до седми клас не се срещат текстове, които да внушават на децата омраза към различните, да ги зареждат с агресия и расизъм, да ги провокират към нетолерантност спрямо по-възрастните, по-слабите, по-онеправданите.
Да спрем с незачитането на децата
Всъщност и без да се създава специална комисия, пред авторите на учебници би трябвало да стоят освен образователни, също и нравствени постулати, които да ги удържат във важните и общоприети човешки ценности. Специалистите, подготвящи програмите, критериите и изискванията за началния курс, несъмнено трябва да са наясно от каква възраст насетне могат да се правят разликите между историята и описващия я художествен текст, между реалността и нейната идеализация, между автора и лирическия герой да речем.
Навярно съм една от малкото, добрали се до вече сваленото проекторешение на Комисията за защита от дискриминация (има се предвид предишната). То сечетес досада, най-вече защото с разностилния си административен и наукоподобен жаргон не казва нищо. В него се срещат нелепи и изсмукани от пръстите примери, включително с цитата от Ботевото стихотворение “На прощаване”, изучавано в седми клас.
Напълно неприемливо и изключително скандално е толкова сериозна сума да отива бадева за толкова немарливо свършена работа, която отгоре на всичкото се отнася до децата и тяхното образование и възпитание. Освен на постоянни образователни експерименти и непоносим в антиценностите си обществен климат, българските ученици са подложени на тотално незачитане от учебниците, по които са длъжни да учат. С други думи повечето възрастни - от родителите през учителите до образователните чиновници - им показват своето неуважение, вкарвайки ги в една непосилна и направо безумна за възрастта им принуда. Те очакват от тях да усвоят неусвоимото.
Себе си ли лъжем или другите?
Ето това трябваше да напишат взелите хонорар: Повечето учебници в началния курс отблъскват децата от образованието; със своята свръхсложна наукоподобност, информационна задръстеност и подробни претенции им внушават омраза към ученето и убиват любопитството им към заобикалящия ги свят и неговите загадки.
Колкото до българските класици, абсолютно неприемливо е те да се редактират и съкращават – Ботевата безмилостност към турците се равнява само на максималистичните му свръхизисквания към българите, нека си припомним началото на “Борба”: “Кажи ми, кажи ми бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее?” Същото е и с Вазов, стига да го познаваме и четем. Въпросът е в отношението: повечето интерпретативни текстове в учебниците издават надменност към литературата. И все пак има и случаи, в които децата ни попадат на добър учител - тогава те успяват да обикнат дори и класиката, инак нелесна за изучаване.
Скандалът, ако сме честни, не избухна заради натворената от Комисията за защита от дискриминация мърлявина, не. Той, макар и да ни се струва овехтял, ще продължи да си тлее и да търси поводи за нови изблици, тъй като сме изгубили най-смислените си опорни точки в националното си самопознание и самоуважение - духовните. Но това е друга безкрайна тема.
Автор: Мирела Иванова/Редактор: Мария Илчева