Какво трябва да направи Европа сега

Както в доклада на правителството, така и в много германски провинции се изразяват опасения, че могат да настъпят сътресения в снабдяването и обезпечаването на мигрантите.

Германският вицеканцлер Зигмар Габриел и бившият британски външен министър Дейвид Милибанд смятат, че ЕС и останалите индустриални държави са длъжни да проявят значително по-голяма активност, за да се реши кризата с бежанците. Ето какво посочват те в съвместна публикация относно кризата:

Четири години след началото на сирийската гражданска война, европейските и американски политици вече не са в състояние да игнорират драматичната бежанска криза. Американското правителство всъщност е много активно в региона на Близкия изток, но предпочита да разглежда бежанците като европейски проблем. А начинът, по който реагира засега Европа, е твърде далеч от идеалите за един съюз, изграден върху ценности като зачитането на човешкото достойнство и защитата на човешките права. Това трябва да се промени.

Къде е коренът на проблемите?

"В Алепо всички вече са мъртви”, каза наскоро един сириец, след като беше пристигнал на гръцкия остров Лесбос и го запитаха, защо е рискувал опасното пътешествие от Турция през Средиземно море. Стотици хиляди сирийци бягат по същата причина към Европа. Техните молби за закрила поради „добре обоснован страх от гонения”, както е записано в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., са напълно мотивирани. Потискащото в случая е това, че сирийските бежанци са само малка част от онези 20 милиона души, които са потърсили спасение в чужди държави, или от онези 40 милиона, които все още се намират в родните си страни, но са били принудени да напуснат домовете си. Това са рекорди, нерегистрирани досега от Комисариата на ООН за бежанците.

Причините за тази трагедия трябва да бъдат изтръгнати от корен. ЕС разполага с уникален инструментариум да оказва дипломатическа, политическа и всякаква друга помощ за развитие. Правителствените ръководители от ЕС са длъжни да се възползват от тези възможности, за да раздвижат тъпчещия на място мирен процес. Те трябва да приложат нужния дипломатически капитал, с който разполагат, за да спрат насилието, което всеки ден кара 42 500 души да напускат родните си места.

Вярно е, че съществуващите отдавна кризи в Афганистан, Сомалия и други страни не могат да бъдат решени на бърза ръка. И ще са нужни години, докато хората, побегнали от Сирия, изобщо започнат да мислят за завръщане в родината си. Затова е крайно належащо да се увеличат спешните и дългосрочни помощи за развитие за тези държави: помощи за хората, които са напуснали родните си места, както и за държавите, които са ги приели.

Помощ за съседите на Сирия

Сирия е най-голямата и най-силно кървяща рана. Съседните й държави като Йордания и Ливан имат нужда от пряка финансова подкрепа и помощи за развитие: за да доразвият инфраструктурите си, да обновят основно публичните институции, да създадат възможности за обучение и работа на сирийците в общините, в които са намерили подслон. Икономиката и инфраструктурата на страни като Йордания, Ливан, Турция и Ирак се огъват под напора на приетите общо над четири милиона бежанци. Йордания е изчислила, че до 2016 г. ще има нужда от допълнителни 4, 2 млрд. долара за издръжката на сирийските бежанци.

Ако искаме икономиките на тези страни някой ден отново да се съживят, непременно ще трябва да се помисли за инвестиции на Световната банка и останалите международни финансови институции. Стабилизирането на страните от региона е абсолютно необходимо, ако искаме да предпазим останалите стотици хиляди отчаяни хора да поемат смъртоносния път през Средиземно море.

Има и една още по-спешна задача: отпуснати са едва 31% от паричните суми, обещани на Сирия от ООН, и едва 40% от сумите за околния регион. Затова е застрашено снабдяването на бежанците с хранителни продукти и основни медикаменти. Има нужда от спешна съвместна дарителска кампания, в която да участват европейците, американците и арабските държави – с чиято помощ да се финансират онези институции, които оказват помощ на бежанците на място.

Сигурни пътища към Европа

В допълнение към този план трябва да се отворят за бежанците сигурни, легални пътища към Европа и останалите индустриални държави като САЩ и Канада. Програмите за настаняване, определянето на твърди контингенти, събирането на разделени семейства и различни други възможности биха спестили на онези, които бягат, съдбата на жертви, попадащи в ръцете на каналджии, които ги използват и изнудват, изтезават и подлагат на сексуален тормоз.

Някои държави доказаха своето истинско лидерство в хуманитарната сфера, обещавайки да приемат дългосрочно голям брой от бежанците. Само в един-единствен септемврийски ден Германия прие повече бежанци, отколкото Великобритания има намерение да приеме за идните пет години! Нуждаем се от по-добре координиран и по-честен подход на европейските правителствени ръководители по този въпрос.

Ако искаме успешно да се справим с кризата, не бива да изпускаме из очи и съдбата на онези, които вече са пристигнали в Европа. И в това отношение има много неща, които държавите от ЕС са длъжни спешно да направят.

Най-първо трябва да се гарантира, че бежанците, които пристигат в Европа, ще намират човечен и достоен прием. ЕС трябва да осигури нужната финансова и техническа подкрепа, за да се проведе ефективна и добре координирана хуманитарна операция по външните граници на общността в южното Средиземноморие. Това означава травматизираните бежанци да получават храна, вода и медицинска помощ, да бъдат настанявани на сигурно място и веднага след пристигането да имат достъп до нормални хигиенни стандарти, вместо да бъдат държани в мизерни и мръсни условия като сегашните.

Споделена отговорност, обвързващи стандарти

Второ, държавите от ЕС трябва да престанат да се държат така сякаш бежанската криза в Средиземно море е проблем само на страните по европейското крайбрежие. Близо 245 000 бежанци са пристигнали тази година в Гърция, а до Коледа се очакват още около 200 000. Държавите от ЕС обаче успяха да се споразумеят за преразпределението на едва 120 000 бежанци от Гърция и Италия в други страни. Това трябва да се промени. Планът на Юнкер е само началната стъпка към въвеждане на квоти за бежанците. Затова този план заслужава нашата подкрепа.

На трето място е важно да се въведе честна, обхватна и съвместна европейска бежанска политика, която да гарантира, че всички молби за убежище ще бъдат разглеждани в съответствие с международните стандарти, и че отговорностите за прием на бежанци ще се поделят солидарно между всички държави-членки на ЕС. В плана на Юнкер с право се посочва, че онези бежанци, които нямат право на убежище, ще трябва да бъдат връщани обратно.

Време е да покажем солидарност

Нито една страна не е в състояние сама да реши криза с подобни мащаби. Дори Европа не е в състояние да се справи. Глобалната криза изисква и глобален отговор. Но Европа много по-лесно ще успее да убеди САЩ, държавите от Персийския залив и останалите правителства, които засега отказват да дадат своя принос за решаването на проблемите, ако покаже, че действията й са адекватни спрямо размера на кризата.

Това е и възможност наистина да се реализира идеалът за човешка солидарност. Европейските политици би трябвало да обърнат погледите си към остров Лесбос, където местните хора с готовност се грижат за бежанците, снабдявайки ги с храна, одеяла и медикаменти. Сред доброволните помощници има и такива, чиито дядовци са оцелели от ужасите и хаоса на Втората световна война, благодарение на това, че са емигрирали в Сирия – предложила им сигурен подслон в онези размирни времена. Това е примерът, на който следва да подражаваме!

Зигмар Габриел е вицеканцлер на Германия, министър на икономиката и лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП)

Дейвид Милибанд беше британски външен министър от 2007 до 2010 г. Сега той е председател на помощната организация International Rescue Committee със седалище в Ню Йорк.