Какво става с КТБ?

Стабилността на българската банкова система е отново пред сериозно изпитание. Някои дори правят паралел с периода 1996-1997 година, който беше фатален за банковия сектор в страната. В същото време чуждестранни медии пишат, че „България се хвърля да спасява банка, свързана с властта“, а анализатори в страната и в чужбина констатират, че в скандалите около Пеевски, „Южен поток“, спрените еврофондове и КТБ се изявяват едни и същи „главни герои“.

Национализирана ли е КТБ?

Относно кризата в КТБ икономистът Красен Станчев казва, че поставената под надзора на БНБ банка е временно одържавена - докато някой я купи. На противоположното мнение е бившият надзорник в БНБ Гарабед Минасян. На този етап не може да се говори за одържавяване на КТБ и дъщерната ѝ банка „Креди агрикол“, смята Минасян. Според шефа на „УниКредит Булбанк” Левон Хампарцумян, въпросът за разпределението на собствеността може да се реши едва когато сегашните акционери в двете поставени под надзор банки декларират намеренията си.

Факт е обаче, че бе взето решение за рекапитализиране на двете банки с цел да бъде подпомогната тяхната ликвидност, в резултат от което те да могат да се разплатят с клиентите си. Дали случващото се сега прилича донякъде на банковата криза от 1996-1997 година? Има някаква корелация, но тя е много слаба, твърди Левон Хампарцумян.

Гарабед Минасян е категоричен, че сега съдбата на КТБ и „Креди агрикол“ е в ръцете на назначените от БНБ квестори. „Ако се окаже, че двете банки не могат да съберат вземанията си, дяловете на акционерите в тях, сред които са Оманският фонд и руската „Внешторгбанк” (ВТБ), ще пострадат. Но за подобно решение на квесторите е необходимо технологично време“, посочва Минасян. Икономистът Красен Станчев смята, че дяловете на акционерите ще пострадат само ако проблемните банки са нарушили правата за кредитиране.

Станчев не гледа с добро око на заявения интерес на руската ВТБ да „спаси“ КТБ, като я закупи. „КТБ и ВТБ бяха посредници в сделката по уреждането на взаимните задължения между България и Русия. Ако се допусне ВТБ да придобие КТБ посредством увеличаване на капитала ѝ, ще излезе, че със средства на българските данъкоплатци се дава възможност на руската банка да постави под контрол активите на едни от най-големите български предприятия - Националната електрическа компания, Българския енергиен холдинг, Булгартабак и други. Така България може да сподели съдбата на Беларус, чиято икономика е контролирана от Русия по схемата дълг срещу собственост“, казва Красен Станчев. Междувременно бе съобщено, че "Внешторгбанк" не планира да участва в увеличаването на капитала на Корпоративна търговска банка.

Съдбата на вложителите

Според експерти, в създалата се ситуация сигурни могат да се чувстват единствено онези клиенти на КТБ и „Креди агрикол“, чиито влогове са с размер до 100 000 евро. Законите в България не дават същата гаранция за по-големите вложители. Красен Станчев припомня, че значителна част от влоговете в банката на Цветан Василев, а именно парите на държавните предприятия, са били привлечени чрез политическо влияние. „Случилото се отново доказа, че проблеми в системата създават банките, в които значителна част от собствеността е в ръцете на българи, а не банките с преобладаващо чуждестранно участие“, обобщава Станчев. А колегата му Гарабед Минасян, който участва пряко в потушаването на банковия пожар през 1990-те години, посочва, че КТБ е примамвала вложители с необичайно високи лихви, което всъщност е трябвало да задейства червената лампичка.