Какво става, когато живееш над възможностите си

Въз основа на ужасяващия дълг и на подправените статистически данни, с които влезе в еврозоната, Гърция изгуби доверието на финансовите пазари. Нещата не изглеждат добре, въпреки политически подсигуряващата мрежа на ЕС. Страната дължи на чуждестранни банки над 300 милиарда щатски долара, равняващи се съответно на 115% от БВП. Новият дълг на Гърция е над 12,7 на сто.

Притиснати от грешките на миналото

Спирос Парескевопулос, професор по макроикономика в Лайпцигския университет, смята, че корените на проблема се крият в грешките на миналото: "Политиката за растеж и развитие през последните 30 години почива върху потреблението. Глупавото е, че когато потреблението се финансира посредством кредити, тези кредити трябва да се връщат. Не бяха обаче направени инвестиции, чрез които да могат да се изплащат кредитите и ето сега резултатите. Гърция живееше над възможностите си - както държавата, така и гражданите й."

И през 80-те, и през 90-те години Гърция срещаше платежни затруднения. Тогава социалистическите правителства намираха изход в девалвирането на гръцката драхма. По този начин те ограничаваха вноса и увеличаваха износа. Тази политика обаче отпадна с включването на Гърция към валутния съюз, казва експертът икономист Бабис Пападимитриу:

"Политическите елити и правителствата на Гърция през последните години не проумяха какво означава членството във валутен съюз. От само себе си се разбира, че трябва да се намалят собствените дефицити, когато валутата се споделя с други страни. Но този принцип бе пренебрегван от управляващите."

Държавата реагира неефикасно на растящите разходи. Продължава да намалява конкурентоспособността. Когато удря историческата икономическа криза, тези слабости на Гърция се превръщат в кошмар. Експертът Пападимитриу не смята, че гърците са влезли с измама в еврозоната, подправяйки статистическите данни. Най-големият грях, според него, е било отсъствието на напасващи мерки за гръцката икономика:

Еврото - под ударите на гръцкия срив

"Гърция изпълняваше номиналните, но не и реалните критерии за присъединяването. Атина пропусна да напасва икономиката си към това извънредно конкурентоспособно икономическо пространство. Гръцките стоки са скъпи и почти не намираха пласмент през последните години, въпреки изгодния тогава международен икономически климат."

Както Параскевопулос, така и Пападимитриу са на мнение, че най-голямото предизвикателство за Гърция сега е да си възвърне изгубеното доверие. А това може да се удаде на гърците, само ако стриктно и сериозно изпълняват програмата за икономии. Докато това стане, спекулантите на финансовите пазари ще продължават да използват ситуацията и да играят срещу еврото.

Автор: С. Асимениос, В. Шопов / Редактор: Е. Видински