Какво се случва в мозъка в последните секунди от живота

Случилото се е едно трагично съвпадение. След падане 87-годишен мъж бил приет по спешност в болницата, а състоянието му бързо се влошавало. Тъй като имал и епилептични пристъпи, невролозите му направили ЕЕГ (при електроенцефалограмата се поставят електроди на определени места по главата, с които се измерва активността на мозъка).

Но още по време на изследването мъжът починал от инфаркт. Тъкмо това трагично обстоятелство позволило за първи път изобщо да бъде записана активността на умиращия човешки мозък, казват невролозите, които са анализирали данните.

Студията, публикувана в специализираното издание "Frontiers in Aging Neuroscience", навярно дава отговор на един изконен човешки въпрос: какво се случва с нас в момента на смъртта?

Последни спомени за мигове от живота

При анализа на записани общо 15 минути около смъртта екипът от учени се е концентрирал най-вече над 30-те секунди преди и 30-те секунди след спирането на сърдечната дейност. В този период учените са установили повишена активност под формата на високочестотни мозъчни вълни, наречени гама осцилации.

Схемата на ритмичните мозъчни вълни, записани по време на смъртта на мъжа, приличали много на мозъчната активност по време на сънуване, на припомняне на стари преживявания или на медитация.

Специфичният вид на вълните, записани по време на мозъчна смърт - т.нар. невронални осцилации - допускат предположението, че в момента на смъртта човекът е видял като на филм поредица от свои преживявания, казва организаторът на студията Д-р Аймал Земар, неврохирург от университета в Луисвил, щата Кентъки. Според Земар резултатите сочат, че дори по време на прехода ни към смъртта човешкият мозък остава отчасти активен и действа координирано.

"Чрез предизвикването на осцилации малко преди смъртта мозъкът навярно събужда последен спомен за най-важните неща, които човек е преживял през живота си, което прилича на преживяванията на хората на границата между живота и смъртта", казва Земар.

Въпросните преживявания се появяват във времето между клиничната смърт и реанимирането. Хора, които са преживели подобно нещо, разказват после за поток от спомени, които преминават пред очите им като филм, както и за усещане, че се отделят от тялото - това са т.нар. автоскопски преживявания (out-of-body experiences), при които човек явно вижда природни пейзажи или ярка светлина в дъното на тунел. Някои разказват, че тези преживявания са били придружени от силно чувство на щастие, други - говорят за страх или дори състояние на паника.

Очевидно подобни преходни състояния между живота и смъртта се появяват особено често тогава, когато реанимацията продължава особено дълго и снабдяването на мозъка с кислород остава нарушено за по-дълго време.

Дали е така при всички?

Все пак трябва да се каже, че от случайни записи на мозъчната активност на умиращи хора не могат да се изведат общовалидни заключения. Въпросната студия базира само върху един отделен случай, а пацеиентът е страдал и от епилепсия, което усложнява цялата картина.

Само че има друго: "Тези резултати поставят под съмнение нашите досегашни разбирания за това кога точно настъпва краят на човешкия живот и повдигат важни въпроси относно правилния момент за даряване на органи", казва неврологът Земар.

Той е убеден, че "резултатите на невролозите дават надежда по-добре да се разбере феноменът "спомените от живота", за който говорят множество хора, които са били на крачка от смъртта".