Какво се крие зад "истинската история" на Васил Божков

В “Истинската история” на Васил Божков няма нови съществени елементи. Добавени са нови обвинения към управляващите, но няма нови доказателства, които да ги подкрепят. А обвиненията са следните:

1. Божков твърди, че е имал разговори с Бойко Борисов. И срещи с Владислав Горанов, на които е била договорена конкретната схема. Намеква се за втори свидетел на една от срещите;
2. Разбирателство за 20% “такса” за управляващите за прокарване на благоприятно законодателство и чадър върху бизнеса му. Не е ясно дали издръжката на “Левски” и парите за “Нова” са били част от тези 20% или става въпрос за други суми.

Обвинения, признания, а доказателства?

Така Васил Божков де факто признава, че е участвал в криминално деяние. Дали ще бъде окачествено като ОПГ за източване на бюджета, даване на подкуп в големи размери или нещо друго - това е въпрос на правна технология. Обвиняемият бизнесмен твърди, че е бил изнудван, за да се съгласи, но в крайна сметка решението да участва си е негово.

Божков явно е решил да води собствена кампания в медиите, като вади периодично някаква информация и така поддържа обществения интерес. Сигурно се надява, че по този начин “плаши” управляващите, които на свой ред ще поискат да се “договорят” с него, за да не се стига до разкриване на съществени доказателства. Но така винаги остава съмнението, че може би всичко е театър, разиграван от обвиняем, който просто блъфира.

Този театър вече е на границата на общественото отвращение (ако не и отвъд нея). Затова в интерес на г-н Божков е да представи цялата информация, с която разполага. Или поне същественото (ако има такова) в нея. В противен случай той ще се окаже в ролята на Цветан Василев, който също разказва доста интересни истории, който също твърди, че има важни доказателства, но така и не се престрашава да ги направи публични.

Отказаната справедливост

За да се излезе от тази неприятна ситуация, има нужда от качествено, безпристрастно и своевременно разследване и разплитане на аферата. За съжаление обаче казусът “КТБ” е пример за точно обратното - делото, което засяга само част от проблема “КТБ”, шест години след престъплението е все още доникъде. Забавената справедливост е всъщност отказана справедливост.