Какво правят тези хора във властта на България?

Коментар от Полина Паунова:

Когато кабинетът “Орешарски” управляваше с любезното съдействие на “златния пръст” на Волен Сидеров, за опонентите на БСП и ДПС (а и за всеки човек със здрав разум) това беше всичко друго, но не и приемливо. Правителството, издигнало Пеевски за шеф на ДАНС, си имаше обаче аргументация: Сидеров не е официално във властта, а и в предходния си мандат ГЕРБ също разчитаха на подкрепата на националистическата формация.

Пътят нагоре

След оставката на Орешарки, предсрочните избори и новия коалиционен кабинет на Борисов конфигурацията на властта “изсветли” националистическото участие и тогавашният “Патриотичен фронт”, съставен от ВМРО и НФСБ, подписа официална декларация за подкрепа. Така националистите формално бяха приобщени към системните партии, нищо че към онзи момент Фронтът се ангажира само с парламентарна подкрепа за управление на ГЕРБ, РБ и АБВ.

Тогавашните критики към властта изглеждат днес направо смешни. А твърдението, че е неприемливо дори най-скромното легитимиране на “патриотите”, години по-късно звучи съвсем налудно. Защото знаем каква е актуалната ситуация: основните националистически формации - ВМРО, НФСБ и „Атака" - вече са обединени в съюз и като такъв изпълняват ролята на пълноправен коалиционен партньор на ГЕРБ, с цели двама вицепремиери в кабинета.

В първите месеци след сформирането на кабинета “Борисов 3” националистите правеха впечатление на умиротворени. Изчезнаха традиционните политически истерии на Сидеров, когото помним с нахълтването в НАТФИЗ и с “превземането” на магазинче за цигари. Липсваха и добре познатите му проруски откровения. "Опраскващият” българите в чужбина (както самият той се изразява) Валери Симеонов също изглеждаше сдържан и кооперативен. Нямаше и помен от човека, блъскащ възрастни жени на границата в изборния ден.

До какво доведе стабилността?

Постепено обаче, с настаняването на “стабилността” (или по-точно с медийното ѝ внушаване заради европредседателството), националистите влязоха в старите си кожи. Нещо повече - окрилени от властването и от общественото влияние, което упражняват, те започнаха да отдалечават страната ни от европейския ѝ път. Смяна на посоката, което в случая с България не е особено сложна задача.

В последните седмици Волен Сидеров отново е активен. След скандалния тон, който руският патриарх Кирил държа в София, лидерът на “Атака” се доказа, както коментираха соцалните мрежи, като истински националист, но руски. С лека ръка той направо заличи българската нация, твърдейки, че тя съществувала заради Русия. По думите му, в средата на XIX век не е имало българи - те започнали да съществуват отново заради освобождението на страната, станало благодарение на Русия. Зачеркна цялото Ранно Възраждане и имена като Паисий и Неофит Рилски например.

Опиянен от пламенната защита на проруските тези, лидерът на „Атака" предизвика раздор вътре в националистическата коалиция. Видимо подразнен от колегата си Валери Симеонов, който нарече руския патриарх “второразрядно ченге” и “цигарен митрополит”, Сидеров намекна за разтуряне на националистическата формация и дори за излизане на НФСБ от властта.

Как спасиха Радев

Медийната размяна на реплики по този сюжет имаше и един страничен ефект: спаси от публичен скандал държавния глава, който, както се вижда от разпространен в Русия клип, е посрещнал с мълчание мъмренето на руския духовник. Това можеше да се превърне в истински политически казус. Но сега е само нюанс.

Друг е обаче основният въпрос в създалата се ситуация. А именно: докога националистите ще определят дневния ред на уж европейска България? Тук основна роля и отговорност има премиерът Бойко Борисов. Защото именно той е легитимацията на проруския националист Сидеров в българската власт. И ако поведението на президента спрямо патриарх Кирил представлява проблем за парламентарната група на ГЕРБ, то последвалият залп от страна на Сидеров би трябвало да е проблем от поне същия мащаб. Защото „Атака" не е просто някаква си партия - тя е управляваща формация, която съставлява част от парламентрарното мнозинство и държи икономическия портфейл в Министерския съвет.

Двойният стандарт

Незнайно как и защо Валери Симеонов се превърна в положителен герой в цялата тази история. Демократично мислещите хора в страната изведнъж забравиха как вицепремиерът заплаши журналист, че може да му спретне измислен скандал. Забравиха как заплаши евродепутатка, че ще ѝ “намаже ските”. Забравиха как списание “Политико” се занима с кръчмарските изблици на Симеонов, представяни за политическа позиция. Забравиха как същият този човек блъскаше възрастна жена. Забравиха как “опраска” (по неговите лични признания) българите в чужбина, когато се приемаха правилата за гласуването зад граница.

Въпреки всичко това Валери Симеонов се превърна едва ли не в герой - само защото се противопостави на Волен Сидеров. Причината за този развой на историята: пълното принизяване на разговора за българската политика. И обстоятелството, че на Сидеров може да се отговори вулгарно и по кръчмарски, защото неговото политическо ниво е такова. А тази роля може да бъде поета само от политик със същите данни.

Но нека не се заблуждаваме: това противостоене вътре в националистическата коалиция е фалшиво. Защото т.нар. „патриоти" очевидно са всичко друго, но не и политици, които мислят за страната си. Ако бяха такива, единият нямаше да зачерква българската нация, а другият нямаше да се гордее с “опраскването” на българските емигранти.

Кой ще плати?

Впрочем, единственото следствие от скандала Симеонов-Сидеров е това: разговорът по една толкова важна политическа тема като имперските щения на Русия и нейните хибридни атаки в България беше превърнат в кухненска свада. И адекватният разговор сега не е коя от хулиганските реплики на Сидеров или Симеонов пасва най-добре на ситуацията. Адекватният разговор е кой ще поеме отговорност за поведението на националистите във властта. Защото макар и да защитават противоположни мнения по темата Русия, Сидеров и Симеонов изглеждат еднакви. И двамата заплашват журналисти, и двамата си позволяват реплики, които са недопустими в една демократична държава, и двамата изглежда се интересуват не от българите, а единствено от собствените си политически амбиции. Цената за участието им във властта ще бъде висока. И ще бъде платена от обществото. А отговорността няма да бъде понесена от Борисов. Въпреки че би трябвало.