Какво още причинява на България кризата с КТБ?

"Зловонието КТБ" вече се носи и извън пределите на България, ако вярваме на думите на Лютви Местан от ДПС. Известно потвърждение за това намираме и в оценките на две световни агенции по повод началото на мандата на новия български парламент: Ройтерс отбелязва, че политическите боричкания спъват усилията за решаване на банковата криза, а АФП акцентира върху засилващия се натиск над управителя на БНБ и нейния УС, които, според този източник, са неспособни да предотвратят фалита на КТБ, поради което новият парламент се очаква да ги отстрани от постовете им. И още една оценка: "Ширещата се корупция и шуробаджанащина, слабият икономически растеж и упоритата дефлация подхранват недоверието към политиците и вече две години пораждат в страната постоянни улични протести", написа също АФП.

България в чуждото финансово огледало

Бившият заместник-финансов министър и бивш подуправител на МВФ за България Илия Лингорски посочва три източника на отрицателни послания, които кризата с КТБ изпраща към икономическите и финансови партньори на България: поведението на институциите (и най-вече на БНБ), опитите за шиканиране на европейското законодателство и липсата на защита на интересите на чуждите инвеститори. "Още от началото на кризата видяхме как изявленията на официални представители на централната банка, които във всяка държава обикновено се възприемат като безспорен факт и чиста монета, в България станаха пример за непоследователност, при това в рамките на дни. Едно се заявява, друго се случва, после се казва точно обратното. Така доверието в БНБ беше загубено много преди да се заговори за оставки в нея", казва финансистът. Според него всички принципи на европейското законодателство, свързани със защитата на частната собственост и по-точно с гарантирането на депозитите в банковата система, са били нарушени.

„Клиенти на КТБ вече 4 месеца са лишени от достъп до своите пари и депозити, за което България получи не едно предупреждение, започна разследване, заваляха негативни оценки от европейския банков орган, а ЕК започна наказателна процедура за системно нарушаване на европейското законодателство от българските институции. Начело с БНБ, при това!", посочва Лингорски. Според него, Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман, инвеститор в КТБ, е имал много трудни четири месеца в България, включително и по отношение на репутацията си. „Представяте ли си какъв сигнал ще изпрати един провал на фонда в България - не само към близкоизточния район, а и към деловите среди по света", пита Лингорски.

Маските падат

Директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов също смята, че поведението на банковия регулатор и институциите затвърждава впечатлението, че за тях е важна не защитата на интересите на вложителите, а някакви други скрити и недоизказани интереси. "Епизодът с КТБ със сигурност затвърждава облика на България като страна с лошо управление на публичния сектор и огромни проблеми в защитата на частните интереси. Западните ни партньори ще се нуждаят от солидна доза нови мерки, които да ги убедят, че България има възможност да се справи с предизвикателството", изтъква изследователят от ЦИД. Той обаче вижда и нещо положително в банковата афера - паднали са маските на част от участниците. По примера на Хърватия и Румъния, сега най-важното е виновниците да си получат заслужените наказания според законите, както е във всяка правова държава, допълва Руслан Стефанов.

Изходът

В разгара на кризата с КТБ през август британският Файненшъл таймс цитира мениджър на хедж фонд, че "както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари ще понесе удар". А Дейли стар коментира по същия повод, че превърналата се в политически цирк банкова криза повдига въпроса за това "дали България има необходимата политическа и институционална зрялост да стабилизира възникналата ситуация".

Илия Лингорски е категоричен, че банковите кризи нанасят възможно най-лошия удар на реномето на една държава. Според него, за да се впечатли положително, инвестиционната общност трябва да се убеди, че страната си е взела поука от случилото се, че е признала за дългогодишното толериране на неправилни и порочни практики и че е готова да демонстрира решимост за тяхното отстраняване. На първо място обаче той посочва възстановяването на доверието в БНБ.

Пред ДВ финансистът лансира идеята си да бъде потърсен утвърден европейски или американски централен банкер, който да оглави УС на БНБ. „През миналата година канадският централен банкер Марк Карни стана гуверньор на британската Bank of England, бившият шеф на Израелската централна банка Стенли Фишер пък бе избран за заместник-председател на Федералния резерв на САЩ, припомня Лингорски.

"Макар и екзотична за България, тази идея трябва да се обмисли, защото ние никога не сме имали такава криза на доверието към централната си банка! Каквито и патриотарски настроения да се усещат в страната, едва ли някой ще дойде у нас за да ограби националните ни интереси. Работата на централния банкер е високопрофесионална и най-добрата атестация за него са предишният му опит и постижения", категоричен е финансистът.

Промяна на системата

Според Руслан Стефанов, международното реноме на България днес е достатъчно ниско, така че кризата около КТБ по-скоро ще затвърди съществуващото мнение за страната, отколкото да породи нови негативни оценки. "Колкото до идеята за чужд експерт начело на БНБ, ние сме опитвали подобно нещо - при въвеждането на валутния борд с американския икономист Стив Ханке. Това обаче не ни спаси от другите лоши практики. За това не мисля, че само една личност може да реши проблема, дори тя да част от възможните варианти. Опитът показва, че е необходима промяна на системата. А тя следва да е резултат от усилията на всички онези, които са решили да останат да живеят в тази страна и да осъществят неотложните промени", посочва експертът от ЦИД.