Какво иска Лондон, за да остане в ЕС

"Добрата новина е, че има пътека, която може да ни отведе до споразумение. Убеден съм в това, но ни предстои още много работа", заяви британският премиер Дейвид Камерън на Срещата на върха в Брюксел. Преди почти три години, през януари 2013, той шокира Брюксел с новината, че ще насрочи референдум по въпроса за членството на страната му в ЕС. Тогава Брюксел реши, че Камерън предприема този ход, за да усмири евроскептиците в собствената си консервативна партия и като мярка срещу популистите от партията ЮКИП, които призовават за незабавно напускане на ЕС. Насроченият референдум успя междувременно донесе на Камерън една изборна победа и му помага да "държи на къса каишка" хората от ЮКИП. Консервативният британски премиер, който всъщност е за оставането на страната в европейския клуб, ще трябва обаче и да проведе референдума - най-късно до края на 2017 година.

Четирите желания на Лондон

От най-радикалните си претенции Камерън междувременно се е отказал. След продължителни сондажи в много европейски столици му стана ясно, че всички желаят да задържат британците в ЕС, но не и на всяка цена. Затова той заряза голямата кошница, с която беше тръгнал, и представи в Брюксел списък със само четири условия:

1. Финансовите регламенти за еврозоната да не бъдат прилагани на британския финансов пазар.

2. Великобритания да не се придържа към формулата от Европейския договор, която предвижда задълбочаване на сътрудничеството в ЕС.

3. Да се засилят правомощията на националните парламенти при взимането на важни европейски решения.

4. Граждани на ЕС, които са се установили във Великобритания, да ползват предимствата на британската социална система едва след четири пълни години, прекарани на Острова.

Преди Срещата на върха Дейвид Камерън говореше метафорично за "битка в името на Британия", но умишлено избягваше думата "компромис". Това е обяснимо, защото компромиси очакват от него почти всички европейски лидери, включително германската канцлерка Ангела Меркел. Няма да е особено лесно да се изпълнят британските искания, особено там, където се налагат промени в Европейския договор, но както заяви канцлерката Меркел: „При наличие на добра воля могат да се намерят и начини, за да се съчетаят различните гледни точки”.

Засега обаче британците ще трябва да се задоволят само с обещанието, че подобни промени ще бъдат направени: "Ще отложим това за по-късно", заяви Меркел, а британският премиер изрази надежда, че това, може би, е пътят към намирането на решение.

Източноевропейците отхвърлят искането на Камерън

Източноевропейските лидери обаче никак не са склонни да приемат четвъртото условие, поставяно от Лондон, което се отнася до ползването на социални облаги от граждани на Общността.

Литовската президентка Далия Грибаускайте припомни, че в ЕС важат принципите за свободното придвижване и еднакви права за всички европейци. В тази връзка тя заяви, че няма да позволи гражданите на нейната страна да се чувстват дискриминирани. Лондон настоява за тази отстъпка заради наплива от граждани на страни от новите членки на общността. Чисто статистически обаче не е доказано, че мигрантите от Източна Европа товарят социално-осигурителната система на страната повече, отколкото самите британци. В тази връзка унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че по първите три искания на Лондон може да бъде постигнато съгласие, но по четвъртото - за социалните облаги - работата е по-сложна и ще изисква доста преговори.

Председателят на Европейския парламент, германският социалдемократ Мартин Шулц, посъветва британските консерватори да не смесват националното с европейското право. Европа не определя на кого какви социални услуги се полагат, а предписва само това да не се прави разлика между едни и други граждани на ЕС, заяви той.

В самата Великобритания критиците на Камерън го упрекнаха, че е на път да се огъне. Предложенията за реформи са "тривиални", нападна го председателят на ЮКИП Найджъл Фараж. През идната 2016 година Великобритания трябва отново да постави исканията си, заяви той.