Какво им липсва на българските медии

Свободата на пресата е немислима без минимални правни стандарти. В модерните демокрации медийната свобода е много повече от обща гаранция, залегнала в конституцията - необходими са и допълнителни разпоредби, гарантиращи практическото ѝ приложение в ежедневието. Важна предпоставка за функционирането на свободните медии е и тяхното право на достъп до информация, посочва германската фондация "Конрад Аденауер" в актуалния си анализ "KAS International Reports", посветен на достъпа до информация.

Когато работата им е свързана с частния сектор, журналистите често разчитат и на уменията си да правят собствени разследвания, за да си набавят нужната им информация. В работата с държавните институции обаче достъпът до информация следва строго определени правила, посочват от фондацията: процесът трябва да е прозрачен, а всички медии - да бъдат третирани наравно. В много страни това тяхно право е част от медийното законодателство, но практиката показва, че това невинаги е надежден лост за журналистите, се отбелязва в анализа.

Къде е България?

Проблемите в медийния сектор в България доведоха дотам, че в последната класация на "Репортери без граници" за медийната свобода България се срина до последното място в Европейския съюз и до № 100 в света от общо 180 изследвани държави, припомня директорът на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Кристиан Шпар. Само допреди осем години България все още беше 35-та в същата класация, докато междувременно едва всеки седми българин смята медиите в страната за свободни и независими.

Докато в България все още се бави приемането на закон за пресата, който да гарантира независимостта и разнообразието на медиите, много добри оценки получава българският Закон за свободата на информацията, влязъл в сила през 2000 година. В класацията на правозащитната организация "Аccess Info Europe" за достъпа до информация България е поставена на 39 място. Цитиран е Александър Кашъмов от Програмата за достъп до информация, според когото България покрива основните стандарти за достъп до държавна информация. Като пожелания за подобрения се посочват увеличаването на размера на санкциите и създаването на държавен орган, който да изпълнява ролята на регулатор.

Съществуващата в България законова база за осветляване на комунистическото минало на страната като цяло е задоволителна, пише по-нататък в документа. От 2006 година насам архивът на бившата Държавна сигурност е общодостъпен, както и данните за бившите офицери и агенти. Лидерът на управляващата Социалистическа партия предложи Комисията по досиетата да бъде прехвърлена към Държавния архив, начело на който от няколко месеца е назначен един бивш сътрудник на ДС. Този план, който де факто би сложил край на осветляването на миналото, бе осуетен благодарение на предизвиканите от него обществени протести.

Българите знаят правата си

От около 150 съдебни дела, наблюдавани от Програмата за достъп до информация, 30 са били заведени от журналисти. Това показва, че представителите на медиите са сред обществените групи, които най-много се възползват от предимствата на Закона за свобода на информацията. Проучване на социологическата агенция "Маркет линкс" показва, че още през 2008 година 94 процента от журналистите са посочили, че познават правата за достъп до информация, докато сред останалата част от населението едва 38 на сто са отговорили положително.

През 2012 година в България са били заведени повече от 9 хиляди молби по смисъла на Закона за свобода на информацията. От тях 4 процента са били отхвърлени. В основната си част вносителите са били обикновени граждани /56 на сто/, останалите са журналисти, фирми и неправителствени организации. Прави впечатление това, че българите, възползвали се от правото си да получат достъп до информация са процентно много повече от германците - над 9 хиляди молби, регистрирани за година в България, срещу 6 хиляди за Германия, която има 11 пъти по-голямо население. Независимо от някои критики и основателни забележки от страна на медиите, като цяло законът се прилага успешно в практиката, пише още Кристиан Шпар от Медийната програма на "Конрад Аденауер".

Експертите на фондацията се ангажират и с някои препоръки за подобряване на работата. Сред тях са организирането на специални обучения за държавни служители, които работят с молбите за достъп до информация, както и семинари за журналисти за по-оптимално използване на законите за информацията. От полза може да е и обменът на опит между страните в региона.