Какво е да си транссексуален в турски затвор

44-годишната транссексуална Бусе Айдън е политическа затворничка в Турция от 24 години. Тя се чувства така сякаш е пленник на два затвора едновременно: зад решетките на строго охранявания турски затвор в Текирдаг и заточена в „грешното тяло“.

Но от чувства никой не се интересува в затвора: от пет години Айдън чака за операция за смяна на пола. Накрая Министерството на здравеопазването отхвърля молбата ѝ с лаконичното обяснение, че нищо не налага подобна операция. От отчаяние тя започва гладна стачка, надявайки се, че по този начин ще се пребори за така желаната от нея операция. Когато и това не помага, в тоалетната на затвора тя сама си отрязва пениса. 

Нейната адвокатка Ерен Кескин казва за ДВ: "Законът всъщност е ясен: държавата би трябвало да поеме разходите за нейната операция." Кескин си обяснява отказа за операция с “хомофобското отношение на хората, отхвърлили молбата". 

В изолатора

През август случаят с Айдън беше оповестен от една организация, следяща за условията в турските затвори. Така случаят стана достояние на широката общественост в Турция и породи огромно възмущение. 

За Хилал Басак Демирбаш от изследователския екип този случай не е изключение, а само още едно доказателство за съществуващия структурен проблем в турските затвори. "Там ЛГБТ-хората биват държани в изолатори, особено ако в затвора няма други като тях", казва тя. Друга причина, според нея, е систематичната пренаселеност на местата за изтърпяване на наказания в Турция. Тя дава пример с един затвор край Алания, в който се били събрали няколко представители на ЛГБТ-общността, но затворът бил толкова препълнен, че не е било възможно да се отдели помещение за тях и накрая те са изпратени в изолатора. Според Демирбаш, ЛГБТ-затворниците биват държани понякога повече от 8 месеца в изолация - наказание, предвидено обикновено само за осъдените за тежки престъпления. 

Унижения, обиди, сексуален тормоз

За да бъдат предпазени от атаки и дискриминационно отношение от страна на хетеросексуалните затворници, лесбийките, гейовете или транссексуалните биват държани в отделни помещения, се посочва в проучването. Според неговите автори, има известно обостряне на чувствителността на служителите на затворите към проблемите на тази група хора. Но като цяло проявите на дискриминация, унизително отношение и сексуален тормоз си остават ежедневие. 

Адвокат Айлин Кирикчу защитава няколко затворници от ЛГБТ-общността и посочва и други проблеми, с които се сблъскват нейните клиенти: „Когато влизат в ареста, транссексуалните жени често изразяват желание медицинският им преглед да бъде извършен от жени“. Това обаче рядко се случва, обяснява той. "Това може да доведе до нежелано физическо съприкосновение, което се възприема от клиентите ми като сексуално изтезание." Също така някои се оплакват от сексуални посегателства по време на задържането им от страна на служители от мъжки пол.

Решение ли са т.нар. "розови отделения"? 

Още през 2014 г. турското правителство предложи да се създадат така наречените „розови отделения“ в турските затвори, които да гарантират безопасността на хомо- или транссексуалните затворници. Оттогава темата е на дневен ред, но засега не е направено нищо по въпроса. От друга страна активисти на ЛГБТ-общността и опозицията остро критикуват идеята. Според тях, това допълнително ще насърчи изключването на сексуалните малцинства от обществото.

Демирбаш също е скептична към предложението на турското правителство. „Такъв затвор само би институционализирал съществуващата дискриминация“. По-смислено би било да се полагат повече усилия за бързо решаване на съществуващите проблеми, допълва наблюдателката.