Каква България видя германският президент Щайнмайер

Коментар от Александър Андреев:

България не е нито периферия, нито провинция. Напротив - географски тя се намира на ключово място като съсед на Турция и Западните Балкани, като източна граница на НАТО и ЕС. А манталитетно и психологически българите също имат основание за добро самочувствие, защото притежават собствена, уникална компетентност, която може да бъде полезна за всички.

Такова, според мен, беше централното послание, което искаше да остави на страната и нейните граждани германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. В ЕС няма „големи“ и „малки“, няма „централни“ и „периферни“ - и това особено интензивно се усеща тъкмо в трудни моменти като сегашния, когато мъчителната раздяла с Великобритания и възходът на популистите подлагат на изпитание целия Евросъюз.

Един радостен парадокс

Иначе такива посещения са протоколни и обикновено не произвеждат никакви сензационни новини. Те служат по-скоро за сверяване на часовниците. Българо-германските отношения са вписани в евросъюзните и не могат да ни изненадат с някакви внезапни амплитуди. Освен с парадокса, че просто няма накъде да стават по-добри, но въпреки това стават по-добри, както с радост увериха лидерите на двете страни в София.

Многозначително е, че и Франк-Валтер Щайнмайер, и домакините му похвалиха на първо място икономическия обмен, онези прословути над 8 милиарда евро, които са се извъртели през стокооборота миналата година. На проведената Кръгла маса с бизнеса се избистриха и подробностите за тези милиарди. Над 5 000 германски фирми работят в България, където са намерили евтина и квалифицирана работна ръка, благоприятна инфраструктура и дружелюбно данъчно законодателство. А част от продукцията им заминава на запад като български износ, което обяснява и положителния външнотърговски баланс на България с Германия.

Германският бизнес харесва България, но...

Но германските предприемачи все пак не са потънали в безметежно щастие. Тревожи ги проблемът с все по-трудното намиране на квалифицирани кадри, с незадоволителната организация на професионалното образование, с понякога необяснимите административни решения. И, разбира се, правната сигурност. Всички те твърдят нещо познато и добре разбираемо: германският бизнес харесва България, но иска надеждни закони, които се спазват и прилагат. На такъв официален форум никой не посмя да говори открито за случаи на корупция в страната, но тук-таме, в подчинени изречения, се намекна, че - примерно - кандидатстването за държавни поръчки крие определен тип проблеми…

Разбира се, германският президент беше научил за актуалните сътресения в страната, свързани именно с обвинения в злоупотреба с власт. В съзвучие както с личната си нагласа, така и с правилата, произтичащи от поста му, Щайнмайер не взе отношение към темата, затова пък достатъчно ясно и многократно подчерта, че България все още трябва да работи за върховенството на закона и за правната сигурност в страната.

А Фолксваген?

Много внимателно германският президент подбираше думите си и в отговор на въпросите за очакваната инвестиция на Фолксваген в България. Щайнмайер се ограничи до общи формулировки за инвестиционната рамка и дори не спомена поименно големия концерн, базиран в неговата оригинална политическа родина Долна Саксония. Въпреки това част от българските медии побързаха, в ключа на пожелателното мислене, да съобщят, че „Германия подкрепя България за Фолксваген“.

Любопитно е, че както на откритите, така и на закритите си изяви германският президент видимо повече се интересуваше от проблемите на професионалното обучение и дуалното образование в България, отколкото от горещите въпроси без отговор, които му задаваха част от българските репортери. Този факт онагледява един начин на мислене, който е характерен за успокоената германска политика: Хора, дайте първо да решим скучните практически проблеми, от които обаче зависи бъдещето на България.