Как терорът се завърна в Турция

Преди 20 години един турски премиер беше казал, че пътят на Турция към ЕС минава през Диарбекир. Днес обаче изглежда друго - че бежанската криза е тази, която проправя пътя на Турция към Европа. При това без страната да е решила конфликта си с кюрдите и без да се е променяло виждането, че политическото решение на този конфликт трябва да съдържа всички елементи, необходими за трайното демократизиране на Турция.

Кюрдският конфликт винаги е бил мерило за състоянието на страната, а политиката спрямо кюрдите си остава все така свързана с въпроса за спазването на човешките права, правата на малцинствата и свободата на мненията. Само че бежанската криза стана толкова ужасно бреме за Европа, че тя бързо забрави тези съображения. Обратното - колкото повече ЕС зависи от помощта на Турция в бежанската криза, толкова по-малко Турция се съобразява с европейските ценности. Независимостта на правосъдието на практика не съществува, откакто изпълнителната власт дава извънредни пълномощия на лоялни към властта прокурори. Такива съдии поставиха под държавен надзор повечето медии, които си позволяват да критикуват правителството, и държат под арест независими журналисти. След като Конституционният съд освободи някои от тях, президентът Ердоган отправи заплахи към съдиите. В президентската служба тролове фабрикуват фалшиви информации и подготвят кампании срещу критиците на Ердоган - да вземем онези повече от хиляда професори, които подписаха петиция за политическо решение на кюрдския конфликт. Те биват дискредитирани като "предатели на страната" и "поддръжници на тероризма", много от тях са отстранени от длъжност или са задържани.

А мирът беше близо...

Само преди година Турция беше на път да постигне политическо решение на кюрдския конфликт. Представители на държавата и на ПКК за пръв излязоха със съвместен план от десет точки и бяха единодушни, че мирът е условието за това всеки да намери своето място в обществото. Този консенсус не просъществува дълго - лично президентът Ердоган се отметна от меморандума. И войната започна.

Кюрдите протестираха срещу бездействието на турската държава по време на битката за град Кобане - между т.нар. "Ислямска държава" и сирийските кюрди. Войнствени младежи тогава издигнаха барикади, Турция ги обяви за терористи, а турската армия изравни със земята цели селища. Стотици хиляди останаха без покрив над главите си. Ако сега ЕС премахне визовия режим с Турция, много от тях биха се отправили към Европа, основно към Германия, и биха изнесли със себе си нерешените конфликти на Турция.

Младежите от кюрдската интифада са по-радикални от своите родители. Те вече не вярват в мирното съжителство с турците и диалога с турската държава. И имат право, защото турското правителство внесе в парламента законопроект, който предвижда снемане на имунитета на депутатите от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Следващата стъпка може да бъде арестуването на нейните лидери и дори забраната ѝ, както се случи и с много други кюрдски партии преди това.

Независимо чии избиратели са - на ДПН или на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието - кюрдите настояват в училище да се преподава на майчиния им език. Турските националисти обаче няма да позволят това да се случи, а Ердоган им приглася, защото се нуждае от тяхната подкрепа, за да осъществи плана си за превръщането на Турция в президентска държава.

Метаморфозата на Ердоган

Ердоган доминира в турската политика от над две десетилетия. Като прагматичен кмет на Истанбул той повиши качеството на живота в турската метрополия, а като премиер-реформатор поведе Турция към Европа. Днес, като автократичен президент, той само разширява властта си. Ердоган беше реформатор, когато европейските политици разговаряха с него. И се превърна в самоуверен автократ, когато Европа затръшна вратите си пред него, а самият изпробва късмета си в "Шанхайската група" - при приятелчетата си от Русия и Китай.

В началото той тръгна да демократизира Турция, направи я по-богата и по-стабилна. От няколко години обаче разрушава онова, което сам беше изградил - с репресии вътре в страната и с авантюри във външната политика. Резултатът от това е завръщането на терора. Т.нар. "Ислямска държава" и войнствените кюрди всяват страх и ужас със самоубийствени атентати, терорът е станал част от ежедневието.

Ердоган досега печелеше избори, защото животът на турците ставаше все по-добър. Ако сега обаче туризмът рухне и икономиката спре да расте, одобрението на турците за Ердоган ще спадне. И тогава той ще бъде изкушен да защитава властта си с помощта на държавния апарат. От друга страна това е шанс и за ЕС отново да си върне влиянието над Ердоган и Турция.

Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main