Как Сталин заграби балтийските републики

Архивите още пазят кадри от онова време - жители на литовската столица Вилнюс махат радостно на навлизащите в града войници от Червената армия. Скоро след това обаче страната ще стане част от Съветския съюз. Както и другите две балтийски републики Латвия и Естония.

До онзи фатален 15 юни 1940 година малцина литовци са се чувствали застрашени от диктатора Йосиф Сталин. Витаутас Петкявичиус, по онова време млад скаут, си спомня: "Дори литовската армия ги посрещна приятелски - с военна музика и букети цветя. Всичко беше отлично инсценирано. Хората се събудиха чак когато започна това безбожно съветизиране на Литва."

Предисторията

В края на септември 1939 година, след като вече са си поделили Полша, Хитлер и Сталин се договарят и за още нещо - със секретна допълнителна клауза към пакта Рибентроп-Молотов те се разбират Литва да си върне суверенитета над Вилнюс и прилежащите райони, с което (поне временно) слагат край на един стар полско-литовски конфликт. А след като Литва отхвърля дръзкото предложение на Хитлер да стане един вид германски протекторат, "фюрерът" решава да направи подарък на своя приятел Сталин - предлага му да вземе Литва, а в замяна иска една област в Източна Полша, която според първоначалните договорености за подялбата на Полша е трябвало да отиде в ръцете на Москва.

На Хитлер изобщо не му е било трудно да се откаже от Литва, обяснява историкът Алгимантас Каспаравичиус, позовавайки се на тайните протоколи към пакта Рибентроп-Молотов: "Хитлер казва тогава: Нека Сталин вземе всичко. И без това рано или късно ще сложим ръка върху целия балтийски регион. А в това време литовците нека видят какво е да си под съветска власт".

Пактът между Хитлер и Сталин има дълга предистория. Първите разсъждения за подялба на територии датират от ноември 1925 година. Това става ясно от дипломатическата кореспонденция между Берлин и Москва, обяснява Каспаравичиус. Така например съветският дипломат Сергей Александровский е записал през 1925 година следното: "В средносрочна перспектива Германия може да ни предложи да вземем Естония и Латвия". Точно това се случва през 1939 година.

Заграбването

Докато през лятото на 1940 година войските на Вермахта напредват към Париж, в тила им Сталин се заема с изпълнението на плана: след като Литва, Латвия и Естония сключват споразумения за взаимопомощ с Москва, 75 хиляди съветски войници са изпратени в трите балтийски държави. Скоро след това съветското ръководство настоява за изпращането на още войски, а на 14 юни 1940 година нарежда разпускането на литовското правителство и иска официално разрешение да навлезе в страната. На 15 юни 300 хиляди съветски войници прекосяват границата и окупират Литва. А два дни по-късно, на 17 юни 1940, същата участ сполетява и Естония и Латвия. Няколко седмици по-късно в трите балтийски републики се провеждат псевдоизбори. Те завършват с провъзгласяването на трите балтийски държави за "социалистически съветски републики", които впоследствие официално молят Москва да ги приеме в състава на СССР. В началото на август 1940 година парламентът в Москва разглежда молбите им и, естествено, одобрява приема им.

"Всеки, дръзнал да каже, че това е окупация, си е имал тогава огромни проблеми", казва литовският публицист Антанас Гайлиус. И не само в онези години - темата си остава табу през цялата съветска ера, допълва той. Най-вече представители на руското малцинство, при това далеч не само по-възрастните, и до днес не приемат тази гледна точка.

Репресии, депортации, разстрели

"Много бързо след навлизането на Червената армия започнаха масовите арести - още през юни. А през юли бяха извършени и първите разстрели. Този период - между 1940 и 1941, както и след 1944 година - това беше истински кошмар, от който и до днес не мога да се отърся", разказва възрастната естонка Хели Сузи.

Още през лятото на 1940 година новата съветска власт започва да извършва масови репресии: "Първо подгониха икономическия елит и всички по-известни личности. Сред тях имаше много приятели и колеги на баща ми - адвокати, съдии. Около 20 хиляди души бяха депортирани. От тях по-късно се завърнаха най-много 4 хиляди души. Извършваха и масови убийства: за една година - от 1940 до 1941 - бяха избити 60 хиляди души. Това не си го измислям, пише го в официалните документи", казва Хели Сузи.

Уроците на историята

"В днешната политическа обстановка не можем да очакваме, че руските историци изведнъж ще кажат: да, това си беше окупация. Повечето от тях не виждат нищо неморално в поведението на Москва от онова време", казва латвийският историк Янис Керус и съветва политическите елити в балтийските страни никога да не забравят уроците от онова време. "През 1940 година балтийските държави не бяха част от никакви съюзи. Предпочитаха да бъдат неутрални. И макар че се отнасяха приятелски към Съветския съюз, това не ги спаси. Затова членството в НАТО е за тях важна гаранция за сигурността им днес", посочва Керус.