Как се контролират избори по български

Изборният туризъм беше абсолютен хит на 5 юли. Очевидно имаше солидна подготовка за внасяне на вот в България. Това не е незаконно, разбира се, но е непочтено, казва Диана Ковачева, директор на асоциация „Прозрачност без граници”. Огромна част от констатираните нарушения и най-вече "изборният туризъм" са свързани с ДПС, смята и Огнян Минчев. Според анализаторите повечето нарушения се отнасят пряко или косвено до мажоритарния компонент от избирателната система.

Таксиметров превоз срещу глас

Имахме сигнали от нашите наблюдатели за автобуси, пристигащи от Турция, уточнява Диана Ковачева. Това, според юристката, е и един от дефектите на мажоритарния елемент – в чужбина не може да се гласува за мажоритарни кандидати. Според Диана Ковачева изборният туризъм се е разгърнал и на територията на България. Във Враца е регистрирано масирано настаняване в хотели и гласуване на хора от други населени места. Оживен трансфер е имало и в други райони в Северна България. Регистрирано е било и движение на автобуси от Хасково към различни избирателни райони. Диана Ковачева коментира, че мобилизирайки масово хора да гласуват на точно определено място, партията-инициаторка на изборния туризъм лесно може да контролира вота. От друга страна с фалшифицирани и преснимани на ксерокс удостоверения може да се гласува по няколко пъти.

„Застъпници” в ролята на служители от „Външно наблюдение” – това е друга метаморфоза на гласуването под натиск. Подобни случаи са регистрирани в Дупница, Кюстендил, Варна, Хасково и в ромския квартал Столипиново в Пловдив. Застъпниците контролирали гражданите от автомобили, паркирани край избирателни секции, представяли се за анкетьори. Събирани са били лични карти и после са правени проверки как е гласувано. Кметове са предлагали услугата таксиметров превоз на представители на малцинства срещу гласуване за определени кандидати.

Тъмна стаичка с прозорец към улицата

Сред екзотиката на изборите на 5 юли наблюдателите цитират успешния опит на репортер на ReTV да гласува с фалшиво удостоверение на няколко места. Споменава се и сигналът на читател на Mediapool за следната обява: „Ще има автобус до Кастеламаре ди Стабия и обратно. Безплатно!” Както съобщава читателят на електронния вестник, такъв надпис върху предизборен плакат на партия Лидер се появяв в… Неапол. Български граждани от ромски произход пристигат организирано на 5 юли с автобуси от Неапол. Ето така, съобщава читателят, пренесохме купуването на гласове и зад граница.

Друг забавен епизод е от Варненско – в тъмната стаичка, зад гърба на избирателя, има прозорец към улицата. Комичен, но показателен епизод. От „Прозрачност без граници” констатират, че преди изборите едно от предупрежденията в малки населени места е: „Камери в тъмните стаички следят за кого гласувате.”

Практиките, които регистрирахме по време на евроизборите, бяха разгърнати максимално на вота за национален парламент, казва Диана Ковачева и уточнява: ”Българските граждани и особено малцинствата в малки населени места са склонни да се местят от място на място, за да гласуват с фалшиви удостоверения, да продават гласа си срещу 20 лева или срещу погасяване на вересии в хоремага, срещу дърва за огрев и обещания за работа.

Парламентарните избори – „по-скъпи” от евровота

Непрозрачното финансиране на партиите в България е също една от предпоставките за алъш-вериша с гласове. Оценката на експертите от „Прозрачност без граници” е, че голяма част от приходите в „черните партийни каси” отива за покупко-продажба на гласове. Проблемът е, че ефектът от търговията с гласове не свършва в изборния ден, а започва с него, категорична е Диана Ковачева.

14.5 на сто е бил контролираният вот на последните избори, изчислява социологът Антоний Гълъбов. Според него е мобилизиран 95% от електората на ДПС. Висока мобилизация е регистрирана и при другите партии. Както стана ясно, избирателната активност бе почти удвоена в сравнение с евровота. И на практика високата гражданска активност неутрализирала несвободния вот. Социологът припомня, че на евроизборите индексът на контролирания вот беше 16.4%. Партиите, които бяха активни в изборната търговия, са същите като на евровота, посочва експертът, но някои от тях са отделили от три до четири пъти повече средства за купуване на гласове.

Кога търговията с гласове избуява?

Големи черни каси, население, склонно да продава гласа си, ниска избирателна активност. Това са трите условия, при които търговията с гласове избуява, според Георги Стойчев, изпълнителен директор на „Отворено общество” в България. Когато съществуват големи групи маргинали, които живеят в изолация, които са изключени от социалния процес и живеят в различни форми на зависимост, било от местния лихвар или от своя работодател, тогава съществува и риск от купуване на гласове. Но за да има масовост, търговията с гласове трябва да е превърната в мощен мобилизационен фактор, така че да влияе върху изборния резултат. Купуването на гласове става рисков фактор, когато традиционните форми на политическа мобилизация не работят.

Ако искате да решите дългосрочно проблема с покупко-продажбата на изборни гласове, обобщава Георги Стойчев, трябва да водите политика на осветляване на икономиката, на контрол на партийното финансиране, на социална интеграция. Социологическите изследвания сочат, че сред висшистите склонността да се продава глас е два пъти по-ниска от средната за страната, а сред хората с основно образование тя е три пъти по-висока. Единствено чрез своя вот гражданите си връщат собствеността върху демокрацията и я изземат от търговците.