Как се интегрират деца, които не са стъпвали в училище?

В репортаж на АРД се казва, че от 2015 година насам германските училища са приели около 130.000 деца-бежанци. Това е огромно предизвикателство и за учителите, които носят голяма отговорност за интеграцията на тези деца. Лидия Пушнерус, например, води подготвителен клас в една гимназия в Берлин. Тя преподава немски език. Нейни ученици са децата на бежанци или на мигранти, пристигнали от други държави в Европа. Много често учителката се чувства повече като социална работничка, отколкото като учителка. "Децата и техните родители често не знаят как функционира едно училище. Някои от тях не познават календара, не са виждали тетрадки или не знаят какво е това библиотека", казва тя. Отсъствията от училище са другият сериозен проблем. Много често се налага Лидия Пушнерус да търси пряк контакт с родителите. „Илюзорно е да вярваме, че децата ще се интегрират сами в новата си среда. Успешната интеграция може да функционира само с активното участие на родителите", казва учителката. Но за тази цел са необходими много повече учители и най-вече социални работници, които да подкрепят семействата на мигрантите.

При това ситуацията в нейното училище е сравнително добра. Петима нейни колеги ѝ помагат. Лидия Пушнерус обаче знае, че в други училища нещата не изглеждат толкова добре. "Проблемите се решават много трудно, когато класовете са много големи и няма достатъчно учители", каза и германската канцлерка Меркел по време на скорошната си среща с учители, преподаващи на деца с мигрантски произход. Трудностите често са свързани с големите различия в образователните нива на децата. Някои от тях са неграмотни, други са травматизирани от драматични преживявания и се нуждаят от допълнителна психологическа помощ. Има обаче и такива, които са израснали в семейства на висококвалифицирани специалисти, поради което разполагат с добро предварително образование.

Много от децата не получават онези грижи, от които се нуждаят

Ако детето има късмет, в Германия то попада в класа на някой добър и ангажиран учител, който жертва голяма част от свободното си време за срещи и индивидуални разговори с родителите. Но съдбата на децата твърде често зависи от подобни случайности, а това е фатално. Проблемите се задълбочават още повече, когато след една или две години в подготвителния клас учениците попаднат в редовна паралелка. Много често езиковите им познания се оказват недостатъчни, за да продължат образованието си успешно.

За да се изгладят тези различия, би трябвало да има допълнително индивидуално насърчаване на нуждаещите се, но в много училища подобно нещо просто не съществува. До този извод достигна и едно изследване на Експертния съвет на германските фондации за интеграция и миграция /SVR/. Учителите, участвали в анкетата, изказват опасението, че много от младите мигранти няма да успеят да завършат училище. "Как могат деца, някои от които дълго време или изобщо не са посещавали училище, да се справят с учебния материал по немски език и по другите важни предмети?", пита Улф Матисяк. Той е председател на организацията „Teach first“, която предоставя помощни учители, подкрепящи интеграцията на децата-мигранти.

Участниците в анкетата на SVR посочват, че около половината от учениците от специалните интеграционни класове за кратко време постигат много добри учебни резултати и в нормалните паралелки. Според анкетираните, това се дължи на голямата жажда за знания на тези деца, или на това, че са разполагали с добро ниво на образование още преди да пристигнат в Германия. Експертите обаче са единодушни, че останалите деца, които не попадат в тази категория, би трябвало да получат много по-голяма езикова, социално-педагогическа и психологическа подкрепа.

Как да се разпределят децата на мигрантите?

Много често бежанците попадат в училища с висок дял на мигранти и на деца от социално слаби семейства. Тогава шансовете им за интеграция намаляват още повече.  Учителите в тези училища и без това се претоварени и твърде рядко имат възможност да полагат допълнителни усилия за интеграцията на проблемните деца. „В нашата и бездруго твърде селективна образователна система, в която успехът в училище силно зависи от социалния произход на родителите, много от тези деца и младежи няма да успеят да преминат през ситото", казва Улф Матисяк.

Авторите на студията смятат, че децата на мигрантите трябва да бъдат целенасочено разпределяни из училищата в Германия, за да не се оказват на някои места в мнозинство. Експертите настояват за увеличаване на броя на учителите и за това педагозите да подготвяни за бъдещите си задачи в сферата на интеграцията още по време на следването. "Училището играе ключова роля за интеграцията на чужденците и затова трябва да разполага с достатъчно квалифицирани учители", казва федералната пълномощничка по въпросите на интеграцията Анете Видман-Мауц. Засега обаче това звучи по-скоро като пожелание.