Как НРБ помогна на "класовия враг" - за пари

Проучванията на Кристофер Неринг (който многократно е разказвал за своята работи и в публикации на „Дойче веле”) излязоха в реномираното списание „Тримесечник за съвременна история”. За тях става дума и в публикация на „Ди Велт”.

На 27 май 1978 година терористът Тил Майер и още две негови съмишленички успяват да избягат от предварителния арест в берлинския затвор „Моабит”. И тримата членуват в ляво-радикалната организация „Втори юни”, която е, тъй да се каже, „по-малката сестра” на прочутата Фракция „Червена армия” в Западна Германия. Обвиняват ги в отвличания и банкови обири, в планирани покушения срещу обекти на НАТО и срещу високопоставени военни. След бягството си, тримата успяват бързо да се прехвърлят в Източен Берлин. Независимо от това, че са въоръжени и във ФРГ ги издирват, властите в ГДР си затварят очите и ги оставят на свобода.

Едно доста необичайно сътрудничество

За българската Държавна сигурност (ДС) обаче нещата изглеждат другояче, пише вестник „Ди Велт”, който се позовава на проучванията на Кристофер Неринг. Докладна записка от 13 юни 1978 година в архивите на ДС потвърждава, че служител на западно-берлинския затвор „Моабит” е разпознал в българския курорт „Слънчев бряг” издирвания терорист Тил Майер. Служителят съобщил на своите началници, а два дни по-късно посолството на ФРГ в София научава по дипломатическия си канал с Външно министерство в Бон за предполагаемото местопребиваване на Майер.

От този момент нататък започва едно доста необичайно за годините на Студената война сътрудничество. Българските комунистически тайни служби разрешават на полицейските служители от „вражеска” Западна Германия не само да влязат в страната, но и да действат свободно в „Слънчев бряг”. Германците обаче трябвало да донесат свои технически средства – това изискване на българската страна навярно е било изцяло по вкуса на служителите на Федералната криминална служба. На 21 юни била успешно проведена и самата операция. Дни по-късно списание „Шпигел” я описва така:

„Проследяването на място се оказа успешно, скоро бяха идентифицирани и двете постоянни спътнички на Майер. След като уточниха с българската страна условията за репатрирането на издирваните, германските служители проведоха операцията. В сряда около четири часа Майер и двете му спътнички бяха засечени в кафенето срещу неговия хотел. Малко по-късно към тях се присъедини още една млада жена. Още докато четиримата сърдечно се радваха на тази своя среща, служителите нанесоха своя удар.”

Защо не на Щази?

След ареста четиримата веднага са прехвърлени във ФРГ, където ги очаква процес и дългогодишно лишаване от свобода. Пита се обаче: защо българската Държавна сигурност внезапно е решила да измени на своите другари от източногерманската Щази и да предаде левичарите на ФРГ? Според Кристофер Неринг, решението е взето на най-високо политическо равнище – тоест от самия Тодор Живков. За това твърдение няма писмени доказателства, но то звучи логично, ако проследим по-сетнешните събития.

Към този момент България е на ръба на държавния банкрут и спешно се нуждае от западни кредити. Един от начините да се получат такива кредити е ако страната получи кредитни гаранции от правителството на ФРГ. Както впрочем и става. По онова време Западна Германия е един от най-големите търговски партньори на България извън СИВ. На търговските панаири в България западногерманските фирми дори са повече на брой от съветските, припомня в. „Ди Велт”.

На този фон очевидно София има мотив да покаже добра воля и да разреши на западногерманската полиция да арестува издирваните терористи. Българската ДС и германските служби вече поддържат служебни контакти – например в борбата срещу трафика на наркотици през България към Западна Европа или пък на крадени автомобили в обратната посока. Малко по-късно на посещение в София пристига и западногерманският министър на вътрешните работи Герхард Баум. В своето изследване Кристофер Неринг все пак стига до извода, че от българска страна това сътрудничество е било „от немай къде”, че българските власти се опитвали да го ограничават в максимална степен.

Напрежение по оста ДС-Щази

Очевидно правителството и службите на ФРГ са били наясно с този факт. Не случайно, веднага след ареста на терористите в България, западногерманските официални институции оповестяват новината за „отличното сътрудничество” със София. Тогава списание „Шпигел” (с голяма ирония към проблемите с провинция Бавария вътре в структурата на ФРГ) коментира тази новина така: „Следователите от Федералната криминална служба много похвалиха сътрудничеството с България и дори го определиха като "почти по-добро от това с Бавария". Българите дори им разрешили лично да арестуват заподозрените...”

На българската ДС тези публикации ѝ създават сериозни главоболия с партньорите ѝ в ГДР. Шефът на Щази Ерих Милке е изключително разгневен, че българите са предали „неговия човек” Тил Майер, който впрочем веднага след излежаването на присъдата си през 1986 година става агент на Щази. В отговор на упреците на Милке, от София отговарят, че решението е взето от ЦК на БКП, тоест – на най-високо ниво. Според кодовете на тогавашния официален комунистически речник, това обяснение казва всичко. Ето защо ГДР прекратява тази преписка и възобновява доброто си сътрудничество с българската ДС. Както и строго секретната си програма за подпомагане на западногермански терористи.