Как ислямистите спасиха Асад

"Народът иска да събори режима" - лозунги като този се появиха през пролетта на 2011 година по стени и огради в южносирийския град Дераа. Изписали ги бяха неколцина ученици, които впоследствие бяха задържани. Именно тези арести накараха жителите на града да излязат на протест. Силите за сигурност на Асад откриха огън срещу протестиращите, а това изкара още повече сирийци на улицата. Но и срещу тях режимът прояви брутална сила, с което постави началото на една гражданска война, която междувременно е отнела живота на близо четвърт милион сирийци.

Много от оцелелите опитаха да се спасят, бягайки в чужбина. Близо 4 милиона сирийци напуснаха родината си, а други 6 милиона търсят убежище при роднини и познати в самата Сирия. При това сирийците бягат вече не само от насилието на режима. Те търсят спасение и от жестокостите на джихадистки групировки като "Ислямска държава".

Един стар трик

За инвазията на джихадистите в Сирия вина носи режимът на Асад, казва за Дойче Веле политологът Надим Шехади от британския мозъчен тръст "Chattham House". Ислямистите предоставиха на Асад отлична възможност да предпази режима си от колапс, добавя Шехади и пояснява, че става дума за една добре позната тактика, с помощта на която диктаторите се опитват да отвлекат вниманието от себе си: "Когато ги грози заплаха, диктаторите прибягват до следния трик: отварят затворите, пускат на свобода всевъзможни престъпници и така създават хаос. После започват да тръбят, че се борят срещу този хаос и така на практика легитимират собствената си власт", обяснява политологът.

И действително, международната общност вече гледа по съвсем друг начин на Сирия. Докато през първата година от войната вниманието беше фокусирано най-вече върху жестокостите на режима на Асад, през следващите месеци на преден план излезе победоносният ход на "Ислямска държава". Зверствата на ислямистите ужасиха еднакво силно както мюсюлманите, така и друговерците. А когато през лятото на 2014 година терористичната организация обяви свой халифат, стана пределно ясно, че претенциите ѝ за господство не познават граници. Атентатите, организирани от джихадисти в други страни от региона, но също така в Европа, Канада и Австралия, недвусмислено показаха, че "Ислямска държава" разполага със световна мрежа от симпатизанти и потенциални помощници, които са готови да нанасят удари навсякъде и по всяко време.

По този начин "Ислямска държава" постави международната общност в цугцванг. Създаде се международна коалиция за борба срещу джихадистите, ръководена от САЩ. За момента друго възможно решение така или иначе няма, казва Барах Микаил от изследователския институт FRIDE в Барселона. В същото време е факт, че този конфликт не може да бъде решен само с военна сила, добавя експертът, но признава, че не се очертава и политическо решение, тъй като на този етап няма никаква възможност да се водят преговори с ислямистите. Тоест - пълна безизходица. Единственият изход от нея е да се създават условия, които трайно да пресекат възможностите на "Ислямска държава" да си набавя свежи попълнения от бойци. "А това може да стане само ако потенциалните симпатизанти на джихадистите бъдат успешно интегрирани в западните страни и ако някои от основните проблеми на Близкия изток, като например корупцията и безработицата, бъдат ограничени. Не стане ли това, все повече хора ще попадат в мрежите на ислямистите", предупреждава експертът.

Асад вече не е враг номер едно

На фона на зверствата, които извършва "Ислямска държава", Асад и неговият режим вече не са враг номер едно за западната общност. За разлика от джихадистите, режимът на Асад е относително предвидим, макар и да е нелегитимен. Освен това този режим междувременно се превърна в гарант за регионална, дори международна стабилност. "Правителството на Обама вече ясно заяви, че желае Асад да остане на власт. САЩ не искат ново правителство в Сирия", казва в тази връзка политологът Надим Шехади.

В същото време е факт, че от битката на Асад срещу джихадистите страдат най-вече онези хора, които живеят в областите, контролирани от "Ислямска държава". Във войната срещу терористите военният апарат на Асад не се съобразява ни най-малко с това, че застрашава и цивилни граждани. Когато сирийските бойни хеликоптери хвърлят бомби над квартали, управлявани от хора на "Ислямска държава", те имат за цел да убият именно ислямистите. Но на всички е пределно ясно, че при тези бомбардировки загиват и огромен брой невинни граждани.

Международната общност е безсилна срещу този подход. Показателно е как вестник "Аl-Sharq al-Awsat" коментира постигнатото от специалния пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура: "Нужни му бяха цели четири месеца, за да договори примирие в един квартал на Алепо. А в същото време цялата страна гори".