Как за една нощ Москва стана двойно по-голяма

Алексей Захаринский дели скромната си дървена къща с десет котки. Той живее в Московски, малко градче, което вече е квартал на Москва. До неотдавна 51-годишният днес мъж и съседите му живеели срещу горичка, а столицата изглеждала далеч. Но само за няколко години градът стигнал до сами къщата му и пред очите му започнали да изчезват близките горички.

Всичко започнало през 2012 година, когато Кремъл решил да разшири територията на руската столица. Един земеделски район югозападно от Москва колкото половин Люксембург е обявен за градска част. Така за една нощ Москва си е увеличила двойно площта.

"Нова Москва" е замислена като жизнено пространство за бързо нарастващото население на руската столица, която трябва да намали притока на хора към другите, по-стари квартали на града. Но хората от покрайнините, като Алексей Захаринский, са шокирани, защото никой не ги е питал.

"В началото беше като кошмар - сякаш откъснаха една частица от мен. Винаги сме гледали на всичко тук като на наша собственост - всеки можеше по всяко време и без да иска специално разрешение да ходи в гората, например за гъби или просто да се разхожда", казва той.

Познавачът на гъбите и дивите растения знае какво говори и какво е заложено на карта. "Тук растат много редки растения - див чесън, анемонии и дори блатната дрипавка (Crepis Paludosa). Именно на това място за първи път в целия московски край е открито това растение - още един аргумент за запазване на горския ландшафт", казва той за ДВ.

Идеалният град?

Още през 2012 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев е виждал в плановете за разширяване на Москва идеална възможност за превръщането на руската столица в град-модел. Според този план, в новите жилищни региони е трябвало да преобладава ниското строителство, което не е много типично за московската архитектура. Освен това е трябвало да бъдат изградени специализирани технологични центрове за иновации и образование, предлагащи нови работни места. Идеята е била тези центрове да не се превръщат в нови сателитни градове, в които московчани да ходят на работа. Такива Москва, пък и всеки по-голям руски град, си има предостатъчно. 

Обещаното обаче не е изпълнено - новите жилищни райони предлагат позната гледка: многоетажни жилищни сгради от бетон, които Медведев навремето отричаше.  

Критиците посочват, че не е имало обществена дискусия относно плановете за застрояване на тези райони. Вместо това, на мястото на огромните зелени площи са изникнали нови мастодонти, без да е изградена необходимата инфраструктура за връзка с центъра на града. През 2015 година, на една от малкото обществени дискусии по темата, експертът по градоустройство Алексей Новиков определи плана като "голяма грешка". Но строителството си продължава: според градските власти, до 2035 година в "Нова Москва" могат да се заселят нови 1,5 милиона жители. В действителност тази цифра може да се окаже много по-голяма, защото все повече руснаци от по-бедните провинции се преселват в столицата. Освен това цените на жилищата в "Нова Москва" са значително по-ниски в сравнение с другите квартали на пренаселената столица.

Унищожената природа

Всичко това променя коренно живота на хората от покрайнините на Москва. Иля Сорокин от село Пихтино, намиращо се на няколко километра от Московски, разказва за ДВ, че където преди е имало пасища, сега се извисяват високи жилищни постройки или прелитат ниско самолети от и към намиращото се само на 2 километра летище "Внуково". А  шумът от преминаващите по близката магистрала автомобили никога не секва.

"Нашата община се състоеше от 14 села с 3 000 жители. От 2012 година насам броят на живущите нарасна на 70 хиляди", оплаква се мъжът. Макар всички да знаят, че тяхното село вече никога няма да изглежда както преди, местните хора не се предават - наскоро те са успели да накарат градската управа да изгради детска площадка и са алармирали властите, че близката река се замърсява. Хората предполагат, че източникът на това замърсяване е близкото летище "Внуково".

И Алексей Захаринский знае, че трябва да забрави за старата селска идилия - промените са необратими. И все пак все повече жители започват да критикуват остро политиката на властите за бърза експанзия и се надяват, че техният глас ще бъде чут: на местните избори през миналата година се кандидатираха и няколко местни активисти, някои от които спечелиха и влязоха в общинските управи. И сега имат възможност да участват пряко във вземането на решенията относно настоящето и бъдещето на техните общини.