1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Как Екатерина Велика примами германците

22 юли 2013

През лятото на 1763 година Екатерина Велика отправя интересна покана към чужденците: със специален указ тя им предлага да се заселят в Русия, като им обещава куп привилегии. Така започва и историята на "руските немци".

https://p.dw.com/p/19AkW
Снимка: akg-images/picture-alliance

22 юли 1763 - една млада дама седи на писалището в двореца Петерхоф край Петербург и подписва нов указ: "Ние, Екатерина II, императрица и всеруски самодържец, царица на Москва, Киев, Владимир (...) разрешаваме на всички чужденци да дойдат в Нашата империя и да се заселват във всички губернии, където им хареса...". Историческият документ, който се съхранява в Руския държавен архив, влиза в историята като "Манифест-покана".

Императрицата отправя поканата към всички чужденци, но най-вече към германците. Все пак самата Екатерина Втора е с германски корени. Издаването на този манифест е едно от първите ѝ държавнически действия. "С него Екатерина Втора, която става императрица след като съпругът ѝ Петър III е свален от власт, се е надявала на икономическо, но преди всичко на социално-културно развитие на изостаналата империя, която е трябвало да управлява", разказва историчката Екатерина Анисимова.

Manifest der Zarin Katharina II. aus dem Jahr 1763
"Манифестът-покана" от 1763Снимка: public domain

Тънките сметки на императрицата

Целта на императрицата е следната: тя иска да направлява прираста на населението и да завладее икономически "дивите полета". Разбира се, че става въпрос и за засилването на собствената ѝ власт, защото част от руската аристокрация е настроена срещу новата владетелка.

В манифеста си Екатерина Велика предлага на чуждите заселници най-различни привилегии: освобождаване от военна служба, право на саомуправление, по-ниски данъци, стартов капитал и 30 хектара обработваема земя за всяко новозаселило се семейство. Специално за германските преселници императрицата предвижда и свобода на използване на майчиния език, а за всички важи "религиозна свобода, съгласно родните нрави и обичаи".

И те започват да пристигат...

Повечето чуждестранни заселници са привлечени именно от обещанието за свободно изповядване на религията - като семейство Шюц. През 1780-те години семейството от протестантското градче Ханщетен, в днешната германска провинция Райнланд-Пфалц, се преселва в Русия и по-точно - в колонията "Кръгла поляна" близо до град Чернигов, днешна Украйна. Документите за преселването си то пази и до днес. В тях руските миграционни власти щателно описват техните каруци, крави, жени и деца.

Само през първите пет години след публикуването на манифеста в Русия се заселват над 30 000 души. Повечето от тях са германци. Те обитават преди всичко околностите на Санкт Петербург, Южна Русия, Черноморието и поречието на Волга. Само по поречието на Волга възникват над 100 нови села.

Историята на семейство Шюц

Sowjetunion Geschichte der Familie Schütz in Kalmykien
Семейство Шюц през 1960-те в КалмикияСнимка: privat

Със своите напредничави земеделски умения, занаятчийска сръчност и търговски нюх новите заселници допринасят за значително повишаване на благосъстоянието. По време на Наполеоновите войни, в Русия идват още чужденци и в средата на 19-ти век в страната вече има половин милион "руски немци". Поселището "Кръгла поляна" процъфтява. В началото на 20-и век селската библиотека дори прави абонамент за германски списания. Открито е и германско училище.

С началото на Първата световна война обаче там започват проблемите. Тя слага край на спокойния живот в "Кръгла поляна". Независимо, че много от заселниците се бият в редиците на руската армия, всички "руски немци" са заподозрени като потенциални предатели. "Властите закрили тяхното училище, но този акт е бил направо нищожен в сравнение с това, което е последвало", разказва Галина Шюц, потомък на семейството.

Какво следва ли? Погроми срещу "руските немци". Гладни години в днешна Украйна. Национализация на земите на заможните селяни. Втора световна война.

По онова време всеки, който говори немски, е обявен за "фашист". С указ на Върховния съвет на СССР, през 1941 година всички "руски немци" са депортирани в Сибир. Също и семейство Шюц. Половината от членовете на голямото семейство измират в трудовите лагери от глад и болести. След смъртта на Сталин мъките на семейството продължават. Те се озовават в Казахстан, а после в Калмикия, където преди 50 години се ражда и Галина Шюц.

Bilder aus dem Privatbesitz von Galina Schütz auf einem Bild von der Zarin Katharina II
Снимки от личния архив на Галина ШюцСнимка: DW/A. Boutsko

По-добро бъдеще в Германия

През 1990 година Съветският съюз се разпада. "Тогава животът, особено в задните дворове на империята, стана още по-тежък", споделя тя. Така над 2 милиона "руски немци" решават да се завърнат в родината на предците си. Германия ги приема като "късни преселници".

Семейство Шюц също се завръща обратно в Германия - през 1995 година. Точно 210 години след първото преселение. Без каруци и крави. Но в замяна на това с много деца. Семейството се настанява в Кьолн, за да е по-близо до родното градче Ханщетен. "Сигурна съм, че децата и внуците ми имат тук по-добро и преди всичко по-сигурно бъдеще", казва Галина Шюц.

В Русия днес живеят около 800 000 граждани с германски корени. Повечето от тях са в Сибир.

Автор: А. Бутско, К. Цанев/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми