Как едно германско градче ще пострада от изтеглянето на американските войски
19 август 2004
провинция Райнланд-Пфалц.
Ако се съди по местното вестниче, в Баумхолдер не се случва нищо кой знае колко вълнуващо. Едно от заглавите, например, гласи: ”Отново три изкривени огледала за обратно виждане”. И дума не се споменава кои са хулиганите, камо ли пък да се намеква, че това сигурно са били американски войници, които напоследък все по-често купонясват до среднощ. Не че някой се страхува от 13-те хиляди американци, които представляват мнозинство сред жителите на града. Просто повечето от 5-те хиляди кореняци проявяват пълно разбиране към младите войници.
”Момчетата бяха цяла година на фронта, с целия му стрес. И сега се радват, че отново са на сигурно място. То си е така. Свикнал съм на гюрюлтията нощем.”
Това разказва един от собствениците на местната сладоледаджийница. Момчетата, които той има предвид, се връщат от Ирак. Цяла година без алкохол, без жени, но затова пък в непрекъсната опасност. Из градчето все още се виждат транспаранти с текста ”Добре дошли у дома” на английски. Тъкмо тези момчета президентът на САЩ Джордж Уокър Буш иска да изтегли от Германия. В момента те все още се разхождат по улица ”Кенеди” в Баумхолдер и макар че са в маскировъчни униформи никак не приличат на онези полуроботи, които сме виждали по телевизията в Ирак. Жителите на Баумхолдер са разтревожени. Изтеглянето на войските щяло да трае десет години, но хората не вярват на тази информация. Навярно ще трябва да свивам бизнеса, въздиша сладоледаджията, в чието заведение по традиция идват както германци, така и американци със семействата си. Това обяснява и търпението му по отношение на нощните хулигани.
”Всичко си има добра и лоша страна. Не е страшно това, лошото е, че ще се изтеглят. Така де, по-добре да останат и нощем да вдигат тупурдия малко, отколкото тук всичко да замре.”
Фолкмар Пеес, който от 24 години е кмет на градчето и околните селища, е настроен още по-песимистично:
”Изтеглянето на американците без никаква компенсация за нас е истинска катастрофа.”
Компенсация ли? Че откъде да се вземе? Градската управа се обърнала към Бундесвера, но и там се задават съкращения и се закриват поделения, тъй че за опразващите се казарми няма нови наематели. Да не говорим за 5-те хиляди жилища, които ще се освободят. Ами работните места - тях кой ще ги замести? Във воената база на САЩ работят 600 местни хора. В този доста затънтен край в западната част на провинция Пафалц едва ли може да дойде някакво промишлено предприятие, още по-малко пък в настоящата икономическа ситуация. Така че хорада в Баумхолдер ще трябва да се пренастроят и занапред да живеят с 20 милиона евро годишно по-малко – точно толкова изразходват американците тук.
Става дума обаче не само за пари. В продължение на години в Баумхолдер са се завързали много приятелство и лични връзки. Тукашните хора тръпнеха заедно с американките, докато техните момчета бяха в Ирак. Същото било преди години с Кувейт и още по-рано с Виетнам.
”Предложихме на семействата да ходим по излети . Например – по река Мозел. Или пък на някой голям плувен басейн. Организирахме и детски празници и други такива работи.”
Но най-остро ще почустват липсата на американците собствениците на близо 70 заведения, сред които барове с танцьорки и с огромен избор на алкохолни напитки. Повечето от тези заведения сигурно окончателно ще трябва да затворят кепенците. И тъкмо поради това навярно в момента нощите в Баумхолдер са малко по-бурни от обикновено.