Как да ни искат?

Анализ на Георги Папакочев:

От 2007-ма досега вече четвърто българско правителство обявява за свой основен външнополитически приоритет присъединяването на страната към Шенген. Всеки един от тези мандати започна с мечтата за зоната без вътрешни граници, но колкото по-страстно управляващите се стремят към този блян, толкова по-неуловим става той. То не бяха Национални планове за действие, не бяха Инструменти за улесняване на бюджетните парични потоци, не бяха Споразумения за гражданско наблюдение по „инструмента” Шенген... Когато най-сетне се оказа, че двете крайдунавски съседки България и Румъния формално са изпълнили техническите критерии за членство, правителствата в двете страни доволно потриха ръце в очакване на „заслужените” външнополитически дивиденти. Точно в този момент обаче миражът „Шенген” изведнъж започна да се изпарява.

Мечтания и реалности

Новият български външен министър Вигенин също провъзгласи Шенген за приоритет във външната политика. В същото време обаче той поясни, че след като заедно с вътрешния министър направят „реалистична оценка на ситуацията” към момента, в ход ще бъдат пуснати както многостранната дипломация, така и двустранните контакти с онези страни-членки, които имали „най-много бележки” против приема на България в Шенген. Както знаем, най-скептични в това отношение са Холандия, Германия и Франция, които дори се погрижиха за това въпросът за приемането на България и Румъния в Шенген да не бъде включен в дневния ред на Съвета на ЕС през март. Нищо чудно всъщност. Какво доверие може да изпитва една Холандия, да речем, която неотдавна започна да разследва банди от България и Румъния, които източвали социалната й система? Дори да се абстрахираме от гневния изблик на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер, който съвсем открито изрази опасенията си от „почти неуправляемите” държави България, Румъния и Италия, можем да си представим как изглежда позицията на германците с оглед на факта, че медиите ги засипват с новини за пришълци от България и Румъния, които злоупотребяват с правото си на престой в Германия и източват социалната система на страната.

Малка страна, големи скандали

И как една Франция например да прояви социалистическа и франкофонска солидарност към двете кандидатки за Шенген, след като през март вътрешният министър Манюел Валс съобщи на съгражданите си, че в общо над 400 лагера в страната напълно незаконно живеят повече от 20 000 български и румънски мъже, жени и деца. Какъв шенгенски оптимизъм може да се изпитва при положение, че ротационата председателка на ЕС Ирландия изобщо не включи въпроса за шенгенското членство на София и Букурещ сред приоритетите си. А и как да приемеш в „зоната на европейското доверие” държава, чийто досегашен вътрешен министър е разследван от прокуратурата и всеки момент може да бъде арестуван; държава, в която под следствие се намира доскорошният шеф на антимафиотите, а срещу втория по ранг началник на софийската прокуратура се води досъдебно производство заради участието му в скандален корупционен разговор с бивш премиер и негов министър, който също е подследствен...

Кога все пак?

В доклад за свободното движение в ЕС Еврокомисията тези дни отново потвърди пълната си подкрепа за членството на България и Румъния в Шенгенското пространство, припомняйки, че двете страни са напълно подготвени за присъединяването. Единственото, което не беше посочено във въпросния доклад, е кога ще се случи това. Догодина? След три години или след пет? В края на мандата на сегашното или на някое следващо правителство?

За текущите управляващи отговорът на този въпрос не е толкова съществен. По-важното е дежурната мечта „Шенген” да се подхранва и да носи дивиденти. На всеки, който умее да я използва правилно.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел